— Тук съм — обяви той. — Здрав и читав. Какво правиш?
— Точно в този момент ли? В кухнята съм и режа зеле. А ти какво правиш?
— Втвърдявам се.
Ребека се изкиска от другата страна на линията.
— При мисълта, че режа зеле ли? Много интересно. Кое те настройва така — като си представиш ножа в ръката ми или сладката престилчица, с която съм сега.
— Престилката — отвърна той, без да се колебае. — Представям си как си само по нея.
— Ще я облека специално за теб утре вечер, когато се върнеш от Феникс — обеща тя с дрезгав глас.
— Да — Кайл се отпусна на възглавниците, усещайки втвърдяване в долната част на тялото си. Нощта щеше да бъде дълга. — Как мина този следобед в службата?
— Всички оцеляхме. „Флеминг Лък“ не банкрутира. Рик Харисън каза, че сделката с Джеймисън е под контрол.
— Добре е да е под контрол — отвърна Кайл. — Ако я изгуби, ще му откъсна главата, а след това — дупенцето ти.
— Дупенцето ми ли? — попита тя с наивна изненада.
— Ще видиш. Ти ме убеди да гласувам доверие на Харисън за сделката с Джеймисън, спомняш ли си? Тя е важна за мен, Беки. Ако не я вземем, ще я вземат от „Клиър Адвантидж Дивелъпмънт“, а аз няма да допусна да стане това.
— Разбирам — каза тихо тя. — Боже мой, ако знаех, че дупето ми ще пострада, щях много да помисля, преди да те посъветвам да гласуваш доверие на Харисън за тази сделка.
Кайл се усмихна.
— В края на краищата, това няма кой знае какво значение.
— Няма ли?
— Не. Разкажи ми по-подробно за сделката Дженингс-Хътън.
Тя го информира за сделката и накрая му каза, че ще отиде на летището да го посрещне. Кайл неохотно затвори телефона и отиде да вземе един студен душ.
На другия ден следобед тя беше в чакалнята на летището, както беше обещала. Кайл не можеше да си спомни последния път, когато някой го беше посрещал на летището. Когато тя се затича към него и бурно го прегърна, той почувства, че го заля вълна от щастие.
Прибраха се с колата у дома, където Ребека беше приготвила вечеря и бутилка вино. Кайл имаше чувството, че бе попаднал в един вълшебен свят, където го бяха оставили временно, докато научи опияняващите малки удоволствия на семейния живот.
По-късно вечерта Ребека си сложи ефирна престилка, както беше обещала. Под нея нямаше нищо. Кайл чувстваше, че ще се побърка.
Когато Ребека леко потреперваше в ръцете му и викаше неговото име, той реши малко по-късно да й каже истината. Обикновено щом имаше проблеми, той беше прям и с чувство за реалност, но сега откри, че не би понесъл да разбие крехката илюзия, която си бе създал.
Следващия понеделник сутринта в „Стокбридж Лък“ атмосферата се нажежи. Щом нещата се поуталожиха, Кайл мрачно си помисли, че не трябваше така сляпо да се доверява на семейния късмет, когато става въпрос за жени. Късметът обикновено действаше, когато ставаше въпрос за добитък, рудодобив и бизнес, но не и по отношение на жените.
Мъжете от рода Стокбридж никога не се славеха с успеха си сред жените и от три поколения Кайл имаше най-горчив опит в тази област. Съдбовният ден бе започнал много приятно. Кайл се събуди и видя красивите бедра на Ребека удобно настанени до неговите. Мигновено като камшик го заля прилив на утринно желание. Нямаше съмнение — доста се бе разглезил през последните няколко дни. С познатата интимност от няколкото сутрини, в които се събуждаше в това положение, Кайл целуна рамото на Ребека и бавно я погали по гърдите и надолу към приятната топлина между краката й. Тя отвърна със сънлива чувственост, като инстинктивно се обърна към него, без дори да отвори очи.
Кайл си помисли, че едно от най-приятните неща в живота му с Ребека беше готовността, с която тя се обръщаше към него винаги когато я докосваше — независимо дали това бе през деня или през нощта. През последните няколко дни той гладно бе изследвал цялата гама от нейните реакции. Имаше чувството, че тя е същество, изтъкано от светлина и вълшебство. От нежна женска топлина и страст. Когато той я пожелаеше, тя винаги откликваше. Когато го любеше, Кайл имаше чувството, че е най-щастливият човек на света. Тя беше негова и Кайл никога не бе притежавал жена като Ребека Уейд.
Ребека беше уникална. Той бе убеден, че тя бе създадена за него и реши толкова да я завладее, че тя никога вече да не погледне към друг мъж. Когато здраво я прегърна и изпи от устните й нежните викове на сексуално освобождаване, той се развълнува до мозъка на костите си. Щеше да направи всичко, за да я задържи.
Сутринта всичко започна както обикновено. Но най-после късметът го напусна. Кайл и Ребека отидоха на работа с колата и той остави поршето на паркинга на компанията на мястото за президента. Изпрати Ребека до кабинета й, като не се смути от това, че един от младите чиновници видя как я целуна за „довиждане“. Ребека се изчерви и промърмори недоволно, че се държи така на работното място. Всяка сутрин му правеше забележка заради това.