Но Кайл не го интересуваше, дори ако всички видеха, че целува Ребека. Той тръгна към кабинета си, като леко си подсвиркваше с уста и като зави по коридора, кимна на секретарката си Тереза Олдридж.
— Добро утро, Тереза. Как прекара уикенда?
Той погледна пощата, която тя отваряше.
— Много добре, господин Стокбридж. А вие?
Тереза изключително любезно му се усмихна, но не успя да прикрие веселото си настроение. Тя беше петдесет и три годишна и работеше при Кайл от около пет години. Достатъчно време, за да усети, че поведението на Кайл през последните десет дни разкриваше съвсем нова страна от характера му. Това й беше много приятно, сякаш отношенията му с Ребека означаваха някаква лична победа за нея.
— Уикендът беше страхотен, Ребека.
— Виждам, че не сте го прекарали в офиса, както обикновено, господин Стокбридж. Не намерих никакви разпореждания и инструкции, както през последните пет години.
— Права си, Тереза. Не прекарах уикенда си в службата. Открих, че мога да върша по-приятни неща в края на седмицата.
— Радвам се да го чуя.
— Харисън завърши ли доклада си по сделката с Джеймисън?
— Да. Ето го. Донесе ми го преди малко.
Тя му подаде документа.
— Благодаря — отговори той, като отваряше плика, на път към кабинета си. — Тереза, тази сутрин не си прави труда да ми правиш кафе. Беки ми поднесе кафе на закуска — добави той самодоволно.
— Разбирам — отговори Тереза отдалеч.
Кайл се усмихна. Откакто Ребека бе заявила, че секретарките в компанията не са длъжни да правят кафе на шефовете си, Кайл и управителите започнаха ежедневно да се надпреварват за традиционното ободряване. Секретарките печелеха. Те можеха да си позволят да не отстъпват. Ребека беше на тяхна страна.
Тереза беше също толкова непримирима, колкото и останалите секретарки. Кайл изпитваше известно удовлетворение да й даде да разбере, че амазонката, която беше повела съпротивата в службата, му се беше подчинила на фронта в дома му.
— Беки прави страхотно кафе — добави Кайл, за да се увери, че е правилно разбран.
Той прегледа бегло първата страница от доклада, като умът му се приспособяваше към началото на работния ден.
— Сигурна съм, че е така — промърмори Тереза зад него. — Госпожица Уейд прави всичко добре.
Нещо в тона й за момент стресна Кайл. Той се обърна, очите му свирепо се присвиха.
— Какво означава това, Тереза?
Той направо бе готов да хване за гушата всеки, който би посмял да се отнесе критично към връзката му с Ребека. Досега не бе имал тази възможност.
Тереза продължи да му се усмихва, без да се притеснява от неодобрението му. В края на краищата, тя бе работила с него почти пет години. Познаваше го по-добре от всеки друг в компанията.
— Само че напоследък изглеждате щастлив, господин Стокбридж, и всички знаем, че е заради Ребека — тя се поколеба, после внимателно добави — радвам се за вас. Време беше да започнете да вършите други работи през уикендите и вечерите, вместо да ги прекарвате в офиса, за да изграждате вашата империя.
Кайл кимна, доволен от искрените й поздравления.
— Благодаря ти.
Той се обърна и влезе в кабинета си. Ребека грешеше, помисли си той, като пак се върна към доклада на Харисън. Нямаше защо да се тревожи за това какво ще си помислят хората в службата, когато всички разберат, че тя живее при него. Истината беше, че почти всички от компанията му бяха ужасно благодарни на Ребека. Тя вече имаше неограничени възможности да укротява дивия звяр.
След десет минути обаче приятното настроение на Кайл в понеделник сутринта се стопи в гневни изблици. Той се вторачваше в цифрите и изводите в доклада на Харисън, като от начало беше сигурен, че не ги разчита правилно. Но след малко разбра, че няма никаква грешка. Протегна се и натисна уредбата.
— Да, господин Стокбридж?
— Извикай Рик Харисън. Веднага.
— Добре, господин Стокбридж.
Гласът на Тереза премина към мекия тон на секретарка професионалистка, която знае, че току-що е станала катастрофа.
Кайл освободи бутона на уредбата и продължи да чете. Тогава ненадейно го осени друга мисъл. Той отново натисна бутона.
— Да, господин Стокбридж — каза Тереза внимателно.
— Кажи на Харисън, че ако се отбие в кабинета на Беки, преди да дойде при мен, още до обяд лично ще подпиша заповедта му за уволнение. Ясно?