Откъм Тереза настъпи напрегната тишина и накрая тя каза предпазливо:
— Господин Стокбридж, струва ми се, че господин Харисън вече е в кабинета на госпожица Уейд.
— Знаех си!
— Това е обичайна процедура в понеделник сутринта — обясни бързо Тереза. — В понеделник господин Харисън най-напред се консултира с нея. Те обсъждат програмата ви за седмицата и подготвят препоръки към вас.
— Всеки понеделник? — гневът на Кайл се засили. — Всеки проклет понеделник? И откога е така?
— От около три седмици — призна Тереза и после с всички сили се опита да намали отрицателния ефект. — Госпожица Уейд започна да изпълнява нова програма. През седмицата по различно време тя се среща с началници на отдели. Така успява да подготвя нещата ви. Понеделник сутринта е определена за господин Харисън. Ще се обадя в кабинета й и ще я помоля да каже на господин Харисън, че искате да разговаряте с него.
— Недей, Тереза — каза Кайл с мрачна злоба. — Ако се обадиш, ще те уволня. Ще отида лично да доведа Харисън.
— Добре, господин Стокбридж.
Тонът на Тереза бе преминал от студено професионален към онзи специален леден регистър, който бе по силите само на добрите секретарки.
Кайл не се заблуди нито за миг. Конкуренцията щеше да бъде жестока. Той грабна доклада от бюрото си и тръгна към вратата. Тереза старателно се бе навела над електронната си пишеща машина, когато той с трясък премина през външния кабинет. Кайл знаеше, че тя ще се обади по телефона веднага щом го види, че е излязъл. Имаше около десет секунди.
Стигна до затворената врата на кабинета на Ребека тъкмо когато телефонът иззвъня. Кайл нахлу, без изобщо да си прави труда да почука, и изненада Ребека в момента, в който се пресягаше да вдигне слушалката.
— Кажи на Тереза, че много закъсня. Вече съм тук — той се позабави на вратата и хвърли презрителен поглед на Рик Харисън. — Кажи й, че се е постарала.
Харисън въздъхна и се облегна на стола си с изражението на подсъдим, който току-що е видял, че съдебният състав влиза в залата.
— Откъде знаеш, че е Тереза? — нежно попита Ребека, като се пресегна за слушалката. Както винаги, тя изобщо не се притесняваше от променливите настроения на Кайл.
— Отгатнах — каза недружелюбно Кайл.
Той удари документите по бедрото си и зачака.
— Ало? Тереза? О, ти си. Господин Стокбридж току-що влезе.
Докато говореше, погледът на Ребека се спря върху Кайл. Той я видя как премигва, когато разбра за какво става въпрос. Очевидно бързо преценяваше как да постъпи. Кайл заплашително се ухили и огледа стаята.
Ребека бе направила чудеса в кабинета си, като го бе превърнала в уютно място. Това бе постигнала с много растения и с малък персийски килим. В единия ъгъл имаше машина за кафе. Лидерката на съпротивителното движение срещу кафето даваше пример, като сама правеше и поднасяше кафе.
Кайл погледна двете полупразни чаши на бюрото. Очевидно Ребека бе направила кафе не само за себе си, но и за Харисън. И това става всеки понеделник в продължение на три седмици? Кайл размишляваше. Подготвил се бе направо да сдъвче Харисън за това, че тотално бе объркал сделката с Джеймисън. Сега още повече изпитваше желание да го разкъса и да разхвърля парчетата му напосоки.
Харисън се протегна към чашата си с кафето. Когато погледна изражението на Кайл, се спря. Той никога не бе изглеждал толкова нещастен и примирен със съдбата си. Кайл не помръдна от отворената врата, тъй като чакаше Ребека да приключи с телефона.
— Благодаря, Тереза — каза с успокояващ глас Ребека. — Сигурна съм, че господин Стокбридж няма да се ядосва, когато му обясним всичко.
— Не разчитай на това — отсече грубо Кайл, когато тя остави слушалката. Вдигна документите и погледна Рик Харисън. — Що за боклук е това? Как можа така да го изпортиш? С теб обсъдихме всяко пени от офертата. Джеймисън беше съгласен с всичко. Сделката ни беше в кърпа вързана, Харисън.
— Джеймисън промени мнението си — каза монотонно Рик, като се изправи. — Малко е сложно, но мога да обясня.
— И по-добре да обясниш — изсъска през зъби Кайл. — Трябваше да ме чакаш в моя кабинет тази сутрин, за да направиш именно това. Но не те намерих там, нали Харисън? Дошъл си в кабинета на Ребека и двамата се опитвате да измислите някаква стратегия спрямо мен. Нямаш ли смелост да се срещнеш лично с мен?
Рик почервеня като рак. Устните му се свиха от яд.
— Всяка понеделник сутрин по това време се срещам с Беки. След това щях да дойда при вас. Исках да се запознаете с доклада ми, преди да разговаряме.
— Мошеник. Искаш да се скриеш зад полите на една жена.