— Имам ти доверие, скъпа — каза нежно с плътен глас. Наведе глава и леко я целуна по устните. — Но не мога да се доверя на Рик Харисън и на другите мъже тук. Ставам нервен, когато разбера, че прекарваш сутрините, като им поднасяш чай и съчувствие.
— Тук се сервира само кафе и се прави преглед на програмата за седмицата — каза твърдо тя. — И, Кайл, аз трябва да съм сигурна, че ти вярваш, че е точно така, иначе няма да мога да работя повече тук.
Леката заплаха го разтревожи. Кайл се намръщи и за малко да й каже, че не иска и да чуе, че няма да може да работи повече при него, когато вратата се отвори след много леко безапелационно почукване.
— Извинете, госпожице Уейд, — каза рязко Тереза Олдридж, като се понесе през стаята. Минавах оттук и реших да ви оставя сутрешната ви поща. — Тя се усмихна предизвикателно на Кайл. — Здравейте, господин Стокбридж. Нямах представа, че още сте тук. Господин Харисън ви чака в кабинета ви.
— Благодаря, Тереза — каза недружелюбно Кайл, като се отдалечи от Ребека. — Сигурен съм, че госпожица Уейд високо оценява навременната ти помощ. — Той се пресегна и освободи секретарката си от лекия й товар. — Довиждане, Тереза. Кажи на Харисън, че ще дойда след минута.
— Разбира се. Какво още мога да направя за вас, госпожице Уейд? — попита натъртено тя.
— Струва ми се, че няма друго, Тереза. Вече всичко е както трябва. Благодаря ти, че донесе пощата.
Златистите очи на Ребека излъчваха весело настроение, когато тя се върна към бюрото си.
— Както кажете — промърмори Тереза и излезе от стаята. Тя не затвори вратата след себе си.
Кайл видя как секретарката му си тръгна и подигравателно и с възмущение поклати глава.
— Какво ще правя с моите служители? Дисциплината запада. Стана много лошо, че те решиха, че могат да те използват, за да ме обработват. Сега започват да се държат покровителствено към теб.
— Според мен това е много мило — каза Ребека и седна. Очите й преливаха от смях.
— Мило, друг път. Как мога да работя, когато всичките ми служители са на твоя страна?
Като се приближи към бюрото, той машинално погледна към купчината писма, която държеше.
Изведнъж пред погледа му се наби познатото име на адвокатската фирма в левия горен ъгъл на най-горния плик. Сякаш шок премина по цялото му тяло. Стомахът му се сви. Не сега, помисли си той. Беше много скоро. Той не беше готов за това. Трябваше му още малко време. Само още няколко дни или седмици. Но късметът му се бе изплъзнал.
— Нещо не е ли наред, Кайл? — протегна ръка Ребека към писмата, като погледна плика, който беше най-отгоре.
— Не.
Тази думичка издрънча като счупено стъкло. Неохотно той й подаде малката купчина писма, изпитвайки терзание, като гледаше как тя безцелно прехвърля в ръце най-горния плик.
Вече нищо не можеше да направи по въпроса. Довечера щеше да говори с нея, реши той. Щеше да почака, докато се приберат. После щеше да й налее чаша вино и да й обясни всичко. Тя щеше да разбере. В края на краищата, тя го обичаше.
— По-добре да се прибера в кабинета си, преди Харисън да започне да се чуди дали ще го уволня.
— Изслушай го, преди да започнеш да го кастриш — каза сериозно Ребека, като вдигна поглед от пощата. — Той е един от най-добрите ти служители. Дължиш му вниманието да чуеш обясненията му.
Кайл вдигна поглед към нея.
— Добър съвет — каза най-после той. — Запомни го, когато дойде твоят ред.
Той излезе от стаята, без да се обърне.
Ребека седна и замислено се загледа към празната врата. Тя забелязваше прогрес, но истината беше, че все още имаше много случаи, при които Кайл изведнъж ставаше неразбираем и обгърнат в сянка — такъв, какъвто беше, когато го видя за първи път преди два месеца и десет дни. В някои случаи той си беше загадка за нея, дори когато наглед му бе приятна топлината и светлината на нейната любов.
В крайна сметка, нещата се подреждаха по-добре, отколкото тя си представяше. Още от началото тя изпитваше неудобство от създалото се положение, притесняваше се да се обвърже с Кайл не само защото той беше шеф на компанията, но и защото не знаеше за него много неща.
Това, което най-много я бе тревожило — реакцията на колегите, се оказа, че е най-малкият й проблем. Доколкото Ребека усещаше, всички доброжелателно наблюдаваха взаимоотношенията й с Кайл, сякаш им бяха сватовници. Естествено, че имаше приказки, но те, за нейна изненада, никак не бяха злонамерени.
Кайл не беше женкар. Всъщност той имаше учудващо чиста репутация за мъж с неговото служебно положение и с очевидно хетеросексуалната си ориентация. За няколко седмици Ребека успя да разбере, че неговите служители уважават това. Може би именно поради тази причина те толкова много бяха впечатлени от връзката, която процъфтяваше пред очите им.