Ребека видя, че Кайл се насочва към нея. С крайчеца на окото си го наблюдаваше как си проправя път през навалицата. Движеше се с арогантната самоувереност на въоръжен бандит от деветнайсети век, който се провира между комарджии и грубияни в кръчмата. Забеляза, че всички му правят път. Ребека тайничко се усмихна, когато той стигна до нея.
— Здравей, Харисън — процеди Кайл. Другият мъж изненадано премига. В думите на Стокбридж ясно пролича провлаченият западен говор, който се появяваше само когато беше ядосан. — Не знаех, че ще дойдеш. Мислех, че избягваш такива събирания.
Рик Харисън, млад и енергичен служител от отдел „Маркетинг“ във „Флеминг Лък Ентърпрайзис“, изгледа шефа си с дължимото внимание. След това се усмихна към Ребека.
— Ребека ме склони тази вечер да изпълня задълженията си. Според нея трябва повече да общувам с клиентите. Освен това ме увери, че се е погрижила да бъде нает друг снабдител за приемите на „Флеминг Лък“. Последния път имах чувството, че бях отровен.
— Щом си дошъл заради храната, защо не нападнеш масата със специалитетите? — предложи многозначително Кайл. — И без това доста се изръсих. Все пак остави малко и за клиентите. Като че ли тази вечер всички са се изсипали тук. Само ядене и пиене на аванта могат да ги измъкнат от ежедневието.
Рик учудено повдигна вежди при този явен намек да се отстрани. Той се усмихна на Ребека заговорнически.
— Виждам, че още му е криво заради сметката, която е платил за тази малка екстравагантност.
Ребека се засмя.
— От един месец навиква. Като че ли съм взела главен готвач от хотел с четири звезди и тук се сервира само хайвер и шампанско. Сигурна съм, че до следващия прием по случай годишнината на „Флеминг Лък“ ще ми бъдат изнасяни лекции на тема „Излишната екстравагантност в компанията“. После пак ще започне да мрънка.
— Радвай се, че не си омъжена за него — промърмори Рик доста ясно, когато се обърна. — Сигурно щеше да се наложи да даваш обяснение за всеки разход.
Ребека пламна. Мисълта за някаква по-трайна връзка с Кайл, да не говорим за брак, беше достатъчна, за да я залее вълна от копнеж и силно вълнение. Тя се опита да потисне неудържимите емоции, съзнателно избягвайки прекалено наблюдателния втренчен поглед на Кайл, като дискретно отпи глътка питие от чашата, която държеше.
Кайл наруши деликатната напрегната тишина, последвала забележката, която направи, когато си тръгна.
— Никога не навикам — каза нежно той. Зелените му очи блестяха.
Ребека си помисли: „Може би по-точно е да се каже, че крещи.“
— Напоследък хората започнаха да разчитат на теб да ме успокояваш, когато се каня да крещя. Бързо се ориентираха, нали? Само от два месеца си при мен като главен секретар и вече всички — от секретарката ми до портиера разчитат на теб да поддържаш щастието и спокойствието ми. Избрали са те за главен успокоител на свирепия звяр.
— Глупости.
Кайл сви рамене и отпи глътка уиски.
— Не, не са глупости. Виждал съм как някои, преди да влязат в кабинета ми, се съветват с теб, за да разберат в какво настроение съм. И съм напълно наясно, че колкото по-плахи са тези, които те молят да се намесиш в отношенията им с мен, толкова по-рядко ще идват при мен, когато нещо не е наред.
Ребека се намръщи. Последната забележка беше много близо до истината. Неведнъж я бяха молили от името на един нервен мениджър от среден ранг да укротява нрава на шефа си.
— Не знам защо всички мислят, че към теб имам специален подход. Истината е, че ти наистина си склонен да крещиш. Извинявай, искам да кажа — рядко, но в края на краищата си доста поносим.
Кайл отправи към нея поглед, изразяващ нещо средно между силна изненада и весело настроение.
— В този салон има хора, които ще припаднат от смях, ако чуят това, което каза.
— Защо? — попита тя. Напоследък имаше чувството, че за нея се разпространява някакъв виц. Такъв, за който всички във „Флеминг Лък“ с изключение на самата нея знаеха къде е жилото.
— Нека да приемем, че имам репутация на труден човек.
— Повечето мъже в твоето положение обикновено са трудни — изфилософства Ребека. — Но това, че си шеф, естествено, не извинява грубостта и неделикатното ти поведение — прибави твърдо тя.
— Ще го имам предвид. Много благодаря за лекцията за добрите маниери, госпожице.