По крайчеца на твърдите устни на Кайл се долавяше лека ирония. Ребека се поколеба за момент и после се престраши.
— Е? — каза леко предизвикателно тя.
Кайл я погледна.
— Какво „Е“?
— Защо всички смятат, че имам някакъв магически подход към теб? Толкова труден ли си бил, преди да постъпя във „Флеминг Лък“?
Кайл размисли за момент.
— Ричардсън от „Личен състав“ има дипломатично обяснение на това. Според него ти си внесла цивилизован подход във „Флеминг Лък“.
Ребека бавно се усмихна, усещайки как я облива топлина.
— Приятно ми е да го чуя. Не мога да кажа, че това е традиционна оценка за служител, но е много очарователна. Надявам се да бъде записана в досието ми.
— Някои други по не толкова дипломатичен начин изразяват магическия ти подход към мен — продължи много внимателно Кайл.
Усмивката на Ребека изчезна. Тя срещна погледа му и усети внезапна тревога.
— Какво казват някои други?
— Че причината толкова лесно да ме въртиш около малкия си пръст, е, че спиш с мен.
Ребека за малко не изпусна чашата с вино. За момент изобщо не можеше да разсъждава. Бе шокирана. Сякаш Кайл бе прочел мислите й и бе разкрил съкровените й мечти. Както и очевидно всички от персонала. Тя направи усилие да възвърне самообладанието си.
— Не — прошепна Ребека, озадачена от намека. Ако хората си мислеха такива неща, тя беше в ужасно положение. Единственият изход бе да напусне „Флеминг Лък Ентърпрайзис“. — Не — повтори тя отчаяна. — Защо ще говорят такива неща? Ние не сме. Искам да кажа, че ние дори не излизаме, камо ли да става въпрос за нещо повече. Не разбирам. Не е редно. Не може да говорят такова нещо. Нямат никакво основание. Отношенията ни са изцяло професионални. Как смее някои да намеква…? — Тя се обърка и прекъсна.
Наблюдателните очи на Кайл се присвиха, когато изучаваше смутеното й изражение.
— Толкова лошо ли щеше да бъде? — попита той с характерната си нетактичност.
— Как можеш да говориш така? Щеше да бъде ужасно. Такава клюка е опасна, дори пагубна! — Ребека усещаше как обезумява от яд. — Трябва да бъде преустановена.
— Защо?
— Защото не е вярно — каза отчаяно тя. — Какво ти става? Не разбираш ли?
— Искам да ти кажа нещо, Беки. В днешно време всички имат любовници там, където работят.
— Аз нямам!
Той мрачно се усмихна.
— Нямаш, нали? Разбиранията ти за добро поведение в службата са подчертано пуритански. Бившият ти шеф ми каза колко държиш на професията си. Че дори не излизаш с някого, ако ти е колега. И аз виждам как се отнасяш към мъжкото съсловие от компанията ми. Но за всяко нещо има първи път. Отговори ми на въпроса. Толкова лошо ли ще бъде, ако спиш с мен?
— За бога, как можеш да ме питаш такова нещо?
— Помисли си.
— Кайл.
Вниманието му бе привлечено от едър мъж в другия край на салона.
— Току-що видях, че влезе Клифтън Пийбоди. Като имам предвид колко пари спечелихме от него миналата година, добре е да отида да го поздравя. Извинявай, Беки, ще се върна след малко — той тръгна, после спря и в последния момент се обърна. — Харисън не беше прав, да знаеш.
Ребека бе прекалено разстроена, за да разбере за какво става въпрос.
— За какво не е бил прав?
— Ако живееш с мен, няма да ти крещя за всеки разход в кредитната ти карта. Ще бъда щедър.
На Ребека като че ли изведнъж й падна перде. Силен гняв помете объркването и почти истеричното настроение, които я бяха обхванали.
— Имам си свои кредитни карти — процеди тя. — Не ми се налага да използвам твоите или на някои други хора.
Но не беше сигурна, че той я чу. Кайл вече се бе обърнал и си пробиваше път в тълпата. Ребека се загледа към отдалечаващата се фигура. Усещаше някаква празнота. Дори в най-смелите си фантазии не си бе представяла такъв разговор, какъвто току-що бе водила с Кайл Стокбридж.
Фактът, че бе успял да докосне най-съкровените й мечти, силно я изнервяше. Направо я разтърси признанието на Кайл, че той не би имал нищо против да има любовна връзка с нея. Сигурно реалността, която много се доближаваше до мечтите, бе опасна.
Харисън не беше прав. Ако дойдеш да живееш при мен…
Рик Харисън бе споменал нещо за женитба, но не и за съвместен живот — спомни си решително Ребека. Кайл удобно изтърси думата „брак“, когато спомена за заядливата забележка на Рик.
Той просто проучваше възможностите — внезапно осъзна Ребека. Беше предпазлив. Току-що бе повдигнал въпроса, който те внимателно избягваха през последните два месеца. Всъщност тази вечер за първи път и двамата се изправиха, макар и косвено, пред проблема, на взаимното си привличане.