Слава Богу, че беше взаимно, помисли си Ребека с облекчение, което я заинтригува. Очевидно Кайл също като нея усещаше енергията, която ги свързва. В края на краищата, това не бе плод на въображението й. Досега не беше сигурна, че той я желае толкова много, колкото тя него. Опасното беше, че Кайл не само я привличаше. Тя много се опасяваше, че е влюбена в този мъж. Имаше усещането, че си търси белята.
Въпреки че бе почитател на костюмите с хубава кройка и на снежнобелите ризи, Кайл Стокбридж често й напомняше някакъв герой от Дивия Запад. Трябваше да се роди преди сто години, когато тази част от Колорадо е гъмжала от каубои, разбойници, комарджии и гангстери. Сред тях щеше да се чувства като у дома си. Не че не се вписваше в съвременния Денвър — призна пред себе си Ребека. Той с голям успех се движеше из бизнес средите. В продължение на двата месеца, през които беше работила с него, тя бе видяла колко изкусно играе изпълнената с голям риск игра на компанията.
„Флеминг Лък Ентърпрайзис“ беше процъфтяваща компания, която се занимаваше с недвижими имоти. Имаше репутацията, че нейните служители се явяваха на най-подходящото място в най-подходящото време. Репутация, която носеше късмет.
Но независимо колко съвременни бизнес операции извършваше Кайл, Ребека знаеше, че трябва да гледа на него като на някаква аномалия. Той имаше груб старомоден мъжествен чар, който не съответстваше много на съвременния манталитет. Повече щеше да му отива черен жребец, отколкото черно порше. Трябваше да носи дрехи от кожа и док, а не бизнес костюм. Револверът щеше да му приляга също толкова добре, колкото и куфарчето, което носеше.
Кайл Стокбридж имаше грубоват вид, не беше хубав. Сякаш бе излят от желязо и издялан от гранит в ерата на стъклото и хрома. Грубо изсеченото му лице имаше неумолимия вид на връх на Скалистите планини през зимата. Очите му бяха зелени, изпъстрени със златисто и той изучаваше околния свят с остра наблюдателност. Беше малко по-нисък от метър и осемдесет и два, но стройната му осанка излъчваше сила.
От него можеше да излезе невероятен враг, помисли си Ребека. Но тя го познаваше само като приятел, разумно отзивчив работодател и въображаем любовник. Той още в самото начало бе любезен към нея, предлагайки й работа точно в момента, когато службата, в която работеше, щеше да бъде закрита. Беше чувала за характера му, но не разбираше за какво се вдига толкова много шум. Понякога Кайл беше раздразнителен, взискателен и труден, но тя не знаеше случаи, в които да е бил несправедлив към някого или пък да е бил наистина опасен.
— Здрасти, Беки, как е? Май честването на петата годишнина на „Флеминг Лък Ентърпрайзис“ започва шеметно. Слава Богу, че склони Стокбридж тази година да смени снабдителя.
Ребека се обърна с усмивка към привлекателната жена на средна възраст, която току-що бе застанала до нея. Натали Пен от две години работеше в отдел „Личен състав“ на компанията.
— Здравей, Натали. Май най-много са коментарите за храната. Започвам да вярвам, че всички гадни слухове за снабдителя от миналата година са верни.
— Без изключение. Студеният бюфет беше пълен с блудкави неща, размазани по мокри филии. При повече от половината „специалитети“ човек не можеше да познае какво яде. Само можеше да предполага. Но тази година всичко е първокласно — тя се огледа из салона, като кимаше одобрително. — Крайно време беше Стокбридж да обърне внимание на тази страна на бизнеса.
— Сигурно е зает с отчетите за последните пет години — каза тихо Ребека. — Не е имал време да се занимава с имиджа на компанията си. Знаеш какъв става, когато се съсредоточи върху конкретна задача. Пренебрегва страничните неща.
— Такъв си е — Натали се засмя. — Умее да пренебрегва всичко, което би могло да го отклони от целта му. Като например чувствата на хората. Като препоръките на шефовете на отделите. Като добрите снабдители. Кайл Стокбридж много умее да преследва това, което иска.
По гърба на Ребека полазиха леки тръпки. Това, което каза Натали, беше вярно. Кайл можеше да бъде изключително целенасочен. Нищо не можеше да му се опре, ако беше решил, че го желае. А тази вечер беше дал да се разбере, че желае нея.
— Говориш така, сякаш трудно се работи с Кайл — отбеляза спокойно Ребека. — Но вече две години си в компанията. С твоята квалификация можеш да отидеш навсякъде.
— Може би. Но никъде няма да получа по-висока заплата. Повярвай ми, убедена съм в това. Около месец, след като постъпих тук, проверих на доста места. Веднага след като една сутрин Стокбридж нахлу в кабинета ми и искаше да знае откъде намирам глупаците, които му изпращам да интервюира за работа в счетоводството.