— Ребека!
Веждите й се повдигнаха въпросително.
— А ти кого очакваше? Някоя камериерка ли? — тя размаха клипборда и седна на стола срещу него. — Идвам със седмичния доклад. През последните няколко дни се струпа доста работа. В четвъртък и петък с господин Харисън се погрижихме за повечето от текущите задачи, но има няколко неща, на които ти лично трябва да обърнеш внимание. Според мен сделката Дженингс-Хътън е под въпрос. Трябва да предприемем няколко решителни хода по отношение на нея.
Кайл скочи на крака, като рязко се облегна на бюрото.
— Била си тук в четвъртък и петък? Обърнах града да те открия.
Тя го изгледа продължително, без да отговори.
— Така ли?
— Беки, направо се побърках да те търся.
— През цялото време бях тук. Къде си мислеше, че ще отида?
Той искаше да разтърси това лице с прекалено безобидно, невинно и многозначително изражение, но не посмя да я докосне. Още не, каквото и да стане. Ако я докоснеше, той по-скоро щеше да свали бързо дрехите й и да я повали на канапето отсреща. Кайл си каза, че трябва да се успокои. Трябваше да мисли ясно. Задържа ръцете си на бюрото, за да ги възпре да не треперят.
— Ти избяга от мен — каза най-после много нежно той.
— Заминах си от планината, без да те безпокоя с моите планове — отговори Ребека. — Но не съм избягала. Трябва по-добре да ме познаваш, Кайл.
Той поклати глава, за да я проясни. Донякъде му се струваше, че има халюцинации.
— Знаех само, че си отиде.
— Върнах се на работа — каза тя, като повдигна рамо, отхвърляйки обвинението.
— Проверих дали не си в предишното ти жилище. Не беше там.
— Останах на хотел, докато си намеря друго жилище — обясни тя доста непринудено.
— Така ли? — Кайл се изправи. — Сигурно си избрала някой много потаен хотел. Оставих съобщения във всички по-големи хотели и мотели.
— Така ли? — попита го тя пресилено ведро. — Защо?
Облекчението, което бе обзело Кайл, постепенно отстъпи място на нарастващо раздразнение. Той започна да усеща, че Ребека може би си играе с него.
— Защо? — повтори внимателно той. — Защото се опитвах да те намеря, разбира се.
— Защо? — попита отново тя.
Кайл й хвърли свиреп поглед и след това тръгна към френския прозорец. Застана до него, гледайки планините, и се опитваше да разбере какво става.
— А ти как мислиш, защо съм те търсил, Беки?
— Нямам представа — отвърна решително тя. — Но сега, след като ме намери, ще обърнем ли внимание на седмичния доклад?
— Не, няма да обърнем внимание на седмичния доклад — Кайл се извърна рязко и застана пред нея. — Ще говорим, по дяволите!
— За какво?
— За нас. И не ме гледай така наивно. Сигурно си чула преди пет минути, когато заявих на секретарката си, че не съм в настроение за игри. Казах го напълно сериозно. Прекарах много тежка седмица, Беки, и ти си виновна за всичко. Постави ме в предостатъчно трудни ситуации. Остави ме на мира, госпожице. Платих си за грешката.
Тя се облегна на стола си и замислено го наблюдаваше.
Кайл видя проблясък на съчувствие в кехлибарените й очи и му поолекна. Надутата поза на любезно спокойствие беше фасада. Под нея тя бе толкова напрегната, колкото и той.
— Струва ми се, че разбирам.
— Разбираш много добре. И ми се струва, че и аз започвам да схващам нещата. Ти размахваше ножа, нали? Отмъсти си толкова, колкото можеше. Достатъчно е това, че ме принуди да стана съдружник в бизнеса с Глен Балард. О, не, Беки Уейд иска и последната капка кръв. Тя настоява за отмъщение за две жени, които изобщо не познава, а след това — и за себе си. Ти си една алчна жена. Трябва да си наясно какво ми причини, когато изчезна.
Ребека погледна към бележките си на клипборда.
— Не е вярно, Кайл. Изобщо нямах представа как ще приемеш това, че си заминах. Само бях наясно, че ми трябва време да размисля. Разбрах, че тук е последното място, където ще ме потърсиш.
— Много добре ме познаваш.
— Напоследък доста научих — съгласи се тя.
Той се почеса по врата.
— Повече, отколкото искам да знаеш за мен.
— Грешиш, като криеш от мен някои неща, Кайл.
— Нямах избор — той отново се обърна към гледката със Скалистите планини. — Не знаех как да ти кажа. Нямах представа колко ще можеш да понесеш. Опасявах се, че ако знаеш всичко — за това докъде съм стигнал, за да се сдобия с Долината на хармонията, че имам провалени брак и годеж, ще ме напуснеш. Коя умна жена не би го направила? И точно когато започнах да се надявам, че може би ще успееш да се справиш с всичко, ти ми излезе с този номер със земята. Тогава изпуснах нервите си пред теб. Но това няма да се повтори, кълна се.