Ребека, удивена, поклати глава.
— С поста си, който заема, той не би трябвало лично да интервюира кандидатите за тази работа.
— Знам, но докато ти дойде, Стокбридж беше, меко казано, ревностен администратор. На никого нямаше доверие, че ще свърши работата както трябва.
— Е, значи се учи. „Флеминг Лък“ е твърде голяма компания, та шефът й да се занимава с дребните подробности от управлението.
— Точно така мисля и аз — каза сдържано Натали.
— Но преди два месеца прекалено често виждахме шефа и чувахме неговите нареждания. Той все изникваше в най-неподходящия момент. А често пъти Стокбридж става дори непоносим, макар и не задълго. Обаянието и тактичността не са от най-изявените му качества. Дори не съм сигурна дали знае какво означават тези думи.
— Наистина понякога е доста безцеремонен.
— Това е меко казано, и ти го знаеш. Стокбридж направо е готов да прегази някого, който се изпречи на пътя му. Беки, да ти кажа право, много е добре, че ти се намеси.
Ребека трепна.
— Всички ли ме виждат в тази светлина? Аз съм назначена като главен секретар, а не като…
— Гладиатор ли? Или рицар с блестяща броня? — Натали се подсмихна. — Знаеш ли какво? Преди да назначи теб, Стокбридж нямаше главен секретар. Не знаеше какво да прави с човек на такава длъжност. Твърдеше, че му е предостатъчно да има секретарка. Но преди два месеца най-неочаквано се появи в кабинета ми и ми нареди да задържа документите на кандидатите за главен секретар. Каза, че не се налага да се правят интервюта за тази длъжност. Бил избрал вече подходящ човек.
Ребека, леко притеснена, неловко се отмести.
— Разбирам.
— И аз мислех така — каза въздържано Натали. — Мога да ти кажа, че доста скептично посрещнах цялата тази ситуация. Не можех да си я обясня. Защо на Стокбридж ще му хрумне да назначи главен секретар, който освен всичко друго, е жена? Той никога не е допускал личният му живот да влияе върху решенията му за компанията. Всъщност, не съм убедена, че той има кой знае какъв личен живот. Не си пада по жените, в това съм сигурна. Животът му е в службата.
Ребека беше искрено разочарована.
— Според теб е създал тази длъжност заради лични отношения с мен ли?
— Мина ми през ума — Натали широко се усмихна. — Но ти направи такива чудеса, откакто дойде, че изобщо не ми пука дали между вас гори любовта на века. Както и на никого тук. Всъщност според повечето служители ти си точно жената, която му е необходима. Та той те слуша, Беки.
— Не ми е любовник — отвърна хапливо Ребека, направо вбесена. Беше по-лошо, отколкото си го представяше. Очевидно, всички смятаха, че с Кайл са любовници. Сега вече разбра какъв виц витае около нея. Явно жилото му беше въображаемата й връзка с Кайл.
— Щом казваш — на Натали това й беше напълно безразлично. — Ако питаш мен, това няма никакво значение, щом така можеш да му въздействаш. Просто продължавай да ни предпазваш от Стокбридж и всеки служител на „Флеминг Лък“ ще ти бъде благодарен. А, ето го Ричардсън. Май ми дава знак. Отивам да видя какво иска. Пак ще дойда, Беки.
Ребека се обърна смаяна и си проправи път през тълпата към едно спокойно ъгълче в салона. Виеше й се свят, но причината не беше от малкото вино, което бе пийнала. Не можеше да си представи по-сложна ситуация. Всички, с които работеше, смятаха, че тя спи с шефа. Самият Стокбридж явно нямаше нищо против това. А що се отнасяше до нея, тя беше влюбена в този мъж. Донякъде отчаяно искаше тези слухове и предположения да бяха истина. Но тя беше на трийсет години и през времето, през което си проправяше пътя в бизнеса, нито веднъж не си беше позволявала да има любовни връзки със свой колега. Твърде често бе виждала катастрофалните последици от такива връзки. Няколко от любовните връзки в службите завършваха с брак, но много повече приключваха при такива неудобни, неприятни, дори непоносими обстоятелства, че един от двамата трябваше да напусне работа. И тъй като бизнесът е предимно мъжка професия, обикновено жената трябваше да си търси друга работа. Ребека често се заричаше никога да не допуска да изпада в такова унизително положение. Но тя никога не се беше влюбвала в шефа си.
От тайното си ъгълче Ребека нервно огледа салона. Кайл беше от другата страна и разговаряше с важен клиент. Тя знаеше, че напоследък „Флеминг Лък“ здраво се бе заел точно с този клиент.
Новият клиент от две години бе поверил бизнеса си на една конкурентна фирма — „Клиър Адвантидж Дивелъпмънт“. Но Кайл беше решил да промени намеренията му и, както винаги, бе получил това, което искаше. Такъв си беше Кайл Стокбридж — сети се Ребека. Щом веднъж си наумеше нещо, бе неудържим. Имаше огромна енергия и бе целеустремен. Тази вечер тя за първи път осъзна, че тази енергия ще бъде насочена и съсредоточена към нея. Трябваше да бъде внимателна, помисли си Ребека. Трябваше да бъде предпазлива.