Тя спокойно поклати глава, извади нощницата от гардероба и тръгна към банята. Изобщо не проумяваше защо съпругите в рода Стокбридж и жените от рода Корк изобщо не се бяха сетили как да се справят с мъжете от рода Стокбридж.
Номерът беше да им се излезе насреща. Щом направиш това, ги държиш с къса юзда. Всички мъже от рода Стокбридж бяха силни, а на силните мъже им трябват силни жени, които не понасят много глупости.
Още две седмици с цветя и вечери на запалени свещи, реши Ребека, и ще каже на Кайл, че е време да й поднесе пръстена.
Но следващия петък следобед плановете на Ребека се провалиха. Кайл се появи в кабинета й малко преди пет часа. Той бе сменил дрехите си. Вече не беше с костюма и връзката, които носеше през целия ден. Вместо тях, той беше с познатите джинси и с черната каубойска шапка. Нещо в зелените очи на Кайл изостри вниманието на Ребека. През нея премина странна тръпка на очакване.
— Имаш някакви планове за уикенда ли? — попита иронично тя.
— Да, госпожице — усмихна се широко Кайл.
Ребека не се довери на тази усмивка.
— Какви планове? На ранчото ли ще се качваш?
— За първи път позна. Винаги съм казвал, че си един проницателен главен секретар — той удари с шапка бедрото си и отново се усмихна. — Идваш с мен.
Тя остави химикалката и го погледна внимателно.
— Така ли?
— Да.
Ребека помисли върху предложението.
— Струва ми се, че няма да дойда. Вече ти обясних, че няма да оставам при теб нито една нощ, докато не се оженим.
— Проблемът ти, госпожице, е, че си ужасно безкомпромисна. Трябва да се понаучиш да отстъпваш за някои неща.
Зъбите на Кайл блеснаха.
— И ти си мислиш, че ще можеш да се държиш добре през целия уикенд? Ще ме оставиш ли да ползвам свободната ти спалня, без да ме тормозиш?
— Можеш да се настаниш, в която спалня пожелаеш — каза той, заобикаляйки бюрото. — Но която и да избереш, ще ме намериш в нея.
— Кайл!
Ребека извика и скочи от стола, но нямаше къде да бяга. Той веднага я хвана и я метна върху рамото си.
— Кайл Стокбридж, да не си посмял да ме носиш така. Какво ще си помислят всички?
— Ще си помислят, че най-после ни е омръзнало да се разиграваме. И ще бъдат прави. Напоследък се чувствах като мечок, който го водят за носа. Ухажвах те, Беки. Сега ще те заведа в планината и ще те любя, докато се побъркаш. За известно време се отказвам от твоя метод.
Той я изнесе от кабинета, без да обръща внимание на смаяните и доволни погледи на служителите си. Когато стигна до асансьора, Рик Харисън задържа вратата и застана пред шефа си. Той се усмихваше широко.
— Да разбирам ли, че имате интересни планове за уикенда? — попита направо Рик.
— Отиваме на планината — обясни Кайл, като потупа Ребека по дупето. — Беки има нужда от чист въздух и от гимнастика.
— Разбирам. Приятно прекарване — каза Рик, когато вратата на асансьора се отвори на партера.
— Ще бъде — обеща Кайл, докато Ребека приглушено коментираше нещо.
Той излезе от асансьора и понесе товара си към мястото на паркинга, където беше черният му автомобил. Намести Ребека в поршето и пое във вечерната тъмнина.
Глава 11
Нощта беше хладна и ясна и по планинския път нямаше никакво движение. Ребека се чувстваше удобно и на сигурно място в поршето. До нея Кайл шофираше с лекота, която й напомняше за начина, по който яздеше Тюлип.
В колата цареше атмосфера на безметежно спокойствие. Ребека беше наясно откъде идваше то — и двамата съзнаваха, че войната бе приключила. Кайл бе приел наказанието си с относително добра воля, но имаше чувството, че нещата бяха отишли твърде далеч. От своя страна Ребека усещаше, че е постигнала целта си и че беше време да се сложи край на пререканията. И двамата бяха хора със силни характери, които разбираха и приемаха границите, до които могат да стигнат в отношенията помежду си.
Те се обичаха и най-после това беше единственото важно нещо.
Спряха да вечерят в едно ресторантче. Нито Ребека, нито Кайл говориха много по време на вечерята, но тишината между тях им беше приятна.
Къщата в ранчото Флеминг Лък ги очакваше — тъмна и самотна в нощта. Но когато влязоха в нея и започнаха да светват лампите, сенките се разпръснаха.
— Според мен тук може да се направят някои неща — отбеляза Ребека, оглеждайки грубия неприветлив интериор.
— Това, което е необходимо тук, — каза Кайл, който стъкми огъня и отиде да налее две питиета, — е присъствието на жена.
Ребека мило му се усмихна, поемайки чашата си. След това се повдигна на пръсти и леко го целуна по устата.
— Точно от това мъжете от рода Стокбридж непрекъснато са имали нужда. Те просто не са знаели как да си избират подходящи жени, които да ги докосват.