С бавни плавни движения смъкваха дрехите си и те небрежно падаха върху канапето. Когато и последната беше свалена, Кайл погали Ребека по голия гръб.
— Чудя се — каза дрезгаво Кайл, като целуна Ребека по шията — какво мислиш по въпроса за децата.
Ребека нежно махна черната коса от челото му.
— Доколкото знам, в рода Стокбридж винаги се раждат синове.
— Това е факт.
Той целуна вдлъбната част на рамото й и нежно пъхна ръка на топлото място между краката й.
— Както и в рода Балард.
— Проблемът е в това, — каза Кайл, целувайки я по рамото — че Балард вече е набрал преднина. Но мисля, че ако побързаме, можем да наваксаме.
Ребека нежно се засмя.
— Не съм съгласна да забременявам само за да се надпреварваш с Глен Балард.
Очите на Кайл пламтяха със зелен огън.
— Тогава какво ще кажеш да забременееш, за да мога да те гледам как ставаш пухкава и закръглена с моето дете?
Ребека притаи дъх.
— Смяташ, че ще ти хареса ли?
— Госпожице, готов съм на всичко, само да забременееш от мен.
Той започна бавно да разтваря краката й.
— Кайл.
— Това „да“ ли означава?
— Аз… О, да.
— Нека да вляза в теб — прошепна настойчиво той, като я наместваше точно над изпълнената си с очакване мъжественост. — Да вляза целият. Искам пак да стана част от теб. Бях самотен през нощите, прекарани без теб.
— Да — Ребека отново пое дъх. Тя трепереше от страст, която я обливаше на горещи вълни. Погали го смаяна, пръстите й нежно се плъзнаха през острите косми на гърдите му.
— Така, скъпа. Ето това е — Кайл бавно навлезе в нея, като същевременно я избута надолу, за да може да го усети изцяло. — Беки.
Тя нежно изстена и тялото й инстинктивно се стегна около него.
— Обичам те, Кайл.
— Знам — каза с плътен глас той. — Не преставай, скъпа. Иначе не знам какво ще направя. Толкова много те желая. Толкова те обичам!
Ребека сякаш почувства огън върху кожата си и й се стори, че това бе милувка. Той се прибави към топлината, която излъчваше тялото на Кайл и към пламъците на неговата страст. Главата й се замая и тя загуби представа за всичко, освен за силата на мъжа, който я бе прегърнал.
След това се почувства толкова напрегната, че й се стори, че ще се разпадне.
— До края, скъпа, — каза настойчиво Кайл. Тялото му бе изпънато като лък. — Нека да отида до края. Вземи ме.
Тя се притисна към него, когато чудните тръпки на освобождаването избиха като огнена спирала. Кайл непрекъснато бе с нея, като викаше името й и я следваше в омаята.
Когато всичко свърши, те легнаха един до друг и Кайл дълго време не пророни нито дума. Той бе присвил очи и замислено се взираше в огъня. Пръстите му нежно си играеха с косата на Ребека.
— Чудесно е, че в бъдеще няма да завися много от късмета на рода Стокбридж — каза най-после той.
— А от какво ще зависиш?
— От теб.
Той обърна глава и я погледна. Ребека имаше чувството, че ще се разтопи под напрегнатия му поглед.
— Винаги ще бъда до теб, Кайл — тя се усмихна. — Дори от време на време да изпадаш в драконовските си настроения.
— Няма начин да изпадам — увери я бодро той. — Аз съм един променен дракон.
— Разбира се. Затова днес ме отвлече от кабинета ми, нали?
Той се усмихна.
— Да можеше да видиш изражението си, когато се появих на вратата и ти разбра, че времето ти вече е свършило.
Ребека се облегна върху гърдите му, като постави брадичка на скръстените си ръце.
— Всъщност това до известна степен ми се стори романтично.
— Не беше зле за мъж, който има трудности по отношение на жените, нали?
— Изобщо не беше зле — съгласи се Ребека.
Тя плъзна длан по корема на Кайл до твърдите гъсти косми под него. Когато намери, което търсеше, леко го стисна.
— Ето това — каза Кайл, като я претърколи по гръб и се намести върху нея — е моята представа за романтично. Неслучайно всички в службата са на мнение, че имаш усет за това как да се справяш с мен.
Сватбеното тържество се състоя в дома на Стокбридж. Въпреки уверенията на Кайл, че се бе погрижил за всичко, през броените дни, които оставаха до голямото събитие, Ребека тичаше като побъркана. Беше трудно един мениджър по рождение да остави някой друг да му организира празнуването на едно толкова важно събитие.
— Сигурен ли си, че снабдителите са наясно за шампанското? — попита тя по едно време.
— Ще направя така, че да разберат за какво става въпрос — обеща с лекота Кайл.
— Не искаме да има евтино вино за твоите съседи и приятели.
— Престани да се тревожиш за имиджа на рода Стокбридж. Той вече е превъзходен, благодарение на теб.