— Кайл, много е важно какво качество ще бъде виното.
— Имаш личната ми гаранция, че ще взема скъпо вино.
Изведнъж Ребека се усмихна.
— Тук нещо не е наред. Не те чувам да крещиш за цената на скъпото шампанско.
— За сватбата — само от най-хубавото — тържествено обеща Кайл.
— Но това е много специално — подразни го Ребека.
— Този брак ще трае до края на живота ни. Затова да го отпразнуваме както трябва.
Така и стана. На самото тържество Ребека стоеше във вътрешния двор, заобиколена от близки и далечни съседи, които живееха в радиус от сто мили около ранчото. Кайл беше избрал семпла и елегантна рокля. Тя се чувстваше в нея като кралица. Кънтри състав, който свиреше изненадващо изискано, непрекъснато изпълняваш жизнерадостна танцова музика. Една фирма за организиране на партита от съседния по-голям град бе надминала себе си. Ястията бяха аранжирани с невероятен вкус. Шампанското се лееше свободно. А в центъра имаше огромна сватбена торта.
— Какво ще кажеш? — попита самодоволно Кайл, когато успя за няколко минути да се приближи до младоженката. — Не е лошо, нали?
— Направо съм изумена — призна си честно Ребека. — Самата аз нямаше да мога да го направя по-добре. Как успя да организираш всичко това за толкова кратко време?
— Открих, че имам вроден талант да възлагам задачи — призна си Кайл.
— А-ха. Най-после истината излезе наяве. И на кого възложи да отговаря за сватбата?
— Сега това няма значение — каза внимателно Кайл. Той й се усмихна с чувство за притежание. — Забавляваш ли се, госпожо Стокбридж?
— Разбира се, господин Стокбридж — когато вдигна поглед към него, очите й блестяха. — А ти?
— На този етап — да. Но с нетърпение очаквам да се забавлявам много повече през нощта. Междувременно нека да потанцуваме.
Той я хвана за ръка и я отведе към малката площадка, на която бе дансингът.
— Ще се справя — измърмори Ребека, като едвам го настигаше. — Но за какво е това бързане?
— Налага се да изразходвам малко излишна енергия — обясни Кайл, като я завъртя в бърз кънтри валс. — Или трябва да танцувам с теб, или да те отнеса в спалнята, за да започнем медения си месец.
Ребека се усмихна, усещайки вътрешна топлина.
— Представи си колко шокирани ще останат гостите.
— Не съм много убеден. Тук хората винаги очакват от Стокбридж скандал — Кайл млъкна и изведнъж се взря в нещо зад нея. — Или от Балард.
Ребека погледна през рамо.
— Боже мой! Дошли са Дарла и Глен. Чудех се защо се бавят.
Познатата вълна на предаване на новината премина през гостите, когато Глен Балард и жена му се присъединиха към тържеството.
— Не се безпокой. Ако Балард ме предизвика, ще му извия врата — обеща нехайно Кайл, завъртайки Ребека в поредния танц.
— Недей да се палиш толкова. Глен няма да те предизвика, но ако ти направиш нещо подобно, кълна се, че ще те удуша.
Кайл обидено я погледна.
— Няма да вдигам скандал на собствената си сватба.
— Защо не? — каза зад него Глен. — На моята вдигна. Добър вечер, госпожо Стокбридж. Поздравления за това, че най-после успя да сложиш юзди на този грубиянин.
— Благодаря, Глен — Ребека любезно наведе глава, когато Кайл с нежелание спря танца. — Беше трудно, но виждам, че си е заслужавало. Здравей, Дарла. Дали случайно не си помогнала на Кайл да организира това тържество?
Дарла спокойно се усмихна.
— Как позна?
— Усетих докосване на жена — призна си Ребека.
Кайл изръмжа.
— Благодаря ти, че развали имиджа ми. Почти я бях убедил, че съм уредил всичко с образцово планиране и с организаторските си способности.
— Как би могъл да го направиш? Ти обикаляше из цял Денвър и се опитваше да я склониш да се омъжи за теб — изтъкна Дарла.
— Изненадан съм, че успя — каза Глен. — Беки, ти ми направи силно впечатление на умна жена. Как си допуснала човек като Стокбридж да те прилъже да се омъжиш за него?
— Дръж си езика, Балард — предупреди спокойно Кайл.
— Откровено казано, — заяви Ребека — в действителност той не ми предложи да се омъжа за него. Бях го планирала за следващата или за по-следващата седмица, но миналия петък Кайл взе нещата в свои ръце.
— Някои неща — отбеляза Кайл с мъжко високомерие — не могат да бъдат поверени на един главен секретар. Понякога и шефът трябва да поеме отговорност. Балард, предполагам, че ще искаш от скъпото ми шампанско?
— Естествено, че не съм дошъл да пия вода.
Кайл рязко кимна.
— Така си мислех.
Той проправи път през гостите до масата, където щедро наливаха шампанско и пунш. Хората се отдръпнаха, когато двамата мъже се отправиха към масата. Чуваше се шепот от слисани гласове, изказваха се някои предположения.