— Така си и мислех — изрече той с неочаквана нежност. — Но ти си ми главен секретар. Разчитам на теб за експертиза на управлението.
— Това нещо трябва ли да се управлява?
— Ще импровизираме — обеща той.
Настъпи тишина.
— Често съм се чудила как изглежда домът ти — каза тя след малко. — Очаквах, че живееш в къща на някой хълм около града, а не в апартамент във висок блок.
— Така съм по-близо до офиса.
Той й подаде една от двете чаши, които беше донесъл от кухнята. Ноздрите на Ребека се изпълниха с аромат на силен ликьор. Тя пое въздух и усети как все по-дълбоко затъва в опасното течение.
— А за теб е важно да бъдеш до офиса, нали? „Флеминг Лък Ентърпрайзис“ е целият ти живот.
— Не съвсем. Но категорично заема голяма част от него — той наблюдаваше профила й, а не гледката навън. Не беше си направил труда да запали лампите в хола и много му отиваше да стои сред сенките, които падаха в помещението. — Имам къщичка в планината, където мога да отида, щом почувствам необходимост да се махна от града.
— Каква къщичка? — попита тя с любопитство.
— В ранчо. Семейна собственост от края на осемнайсети век. Сега е мое. Баща ми почина преди няколко години и го остави на мен.
— Действащо ранчо ли е? — тя изведнъж бе силно заинтригувана. Можеше да си го представи в ранчо.
— Вече не. Имам няколко коне за езда и на този етап са ми достатъчни. На времето фамилията Стокбридж е отглеждала във Флеминг Лък добитък, а после се е занимавала с рудодобив. Но през последните няколко години това за мен е място, където отивам, щом искам да се откъсна от работата си. По дяволите, Беки, не ми се говори за ранчото.
Тя почувства как чашата в ръката й се стопли.
— А за какво искаш да говориш? — глупав въпрос.
— За нас. За теб и мен — той докосна лицето й и погали бузата й. Върхът на пръста му беше малко грапав, но възбуждащ, все едно че по цял ден се занимаваше с кожи, а не с хартия. Сигурно бе почувствал как Ребека леко потрепери. — Страхуваш ли се от мен? — попита Кайл. Зелените му очи търсеха лицето й.
— Не. Но ме е страх от ситуацията — призна си тя.
Той леко изруга.
— Знам. Както казах, не мога да се справям много добре. Поради липса на опит.
Тя плахо се усмихна. Погледна го бързо, сякаш го преценяваше.
— Искаш да кажеш липсата на опит в служебните дела, нали?
— Досега не съм имал връзка с жена, която работи при мен — заяви той. — Винаги съм смятал, че това е глупаво.
Ребека въздъхна.
— Така е.
— Не и сега. В момента това е единственото, което мога да направя. Нямам избор. Желая те, Беки. И мисля, че и ти ме желаеш. Знам, че си нервна. Искам да те успокоя, но не знам как да се справя.
Щеше да е по-добре да ми кажеш, че ме обичаш, помисли си Ребека. Но той не го каза. Вместо това Кайл наведе главата й и я целуна по врата. Устните му се задържаха там. Ребека затвори очи, разтреперана от тази интимна нежност. Тя обърна глава и улови ръката му. Прилепи устни в дланта му и усети вълна от копнеж, която нямаше нищо общо с това, което бе изпитвала дотогава.
— Беки — с тих стон Кайл се пресегна и взе чашата от треперещите й пръсти. Постави я до своята и здраво притегни Ребека в прегръдките си. — Всичко друго е без значение — промълви дрезгаво той. — Запомни го. Каквото и да стане, обещай ми, че ще го запомниш. Само това има значение.
Тя повдигна глава, за да потърси блестящите му зелени очи, в които да намери отговори на незададените си въпроси за миналото, настоящето и бъдещето. Но когато отвори устни да проговори, Кайл затвори устата й с необуздана агресия. Тих стон на желание премина през гърдите му.
Течението, което бе подело Ребека, ставаше по-силно. Тя вече не се носеше леко към непознатата кулминация на пътуването си. Беше пометена от приливната вълна на желанието. Нищо от миналото не я беше подготвило за толкова силна емоция. Не беше очаквала, че може да изпита такава необуздана нужда. Дълбините на страстта й я стреснаха и тя се обърка и смути. Инстинктивно се прилепи към Кайл.
Ръцете му здраво я обгърнаха и обещаваха абсолютна сигурност, в която тя да може да издържи наближаващата буря. Целувката му вече не бе така настойчива и агресивна, а по-ласкава и интимна, проучваща и убеждаваща. Ребека постави длани върху широките му рамене, усещайки през колосаната памучна риза силата на неговото тяло. Под ръцете й мускулите му потрепваха като на вълни и обещаваха сила и чувственост. Дланите му се придвижиха по гърба и стигнаха до кръста й.
— Колко си крехка — каза той, приближил устни до нейните — Имам чувството, че ако не внимавам, ще те счупя.