Твърде малък апетит имах нея сутрин. Това необяснимо явление, този обрат в моята дотогавашна практика, подобно на Вавилонския пръст вещаеше върху стената моята присъда9. И по-сериозно от всякога започнах да размишлявам върху последиците от двойнственото ми съществуване. Тази част от мене, която имах силното желание да предпочитам, напоследък беше твърде много употребявана и подхранвана; в последно време тялото на Едуард Хайд ми се струваше, че нараства, и когато носех това тяло, кръвта бликаше в мен по-буйно. Започнах да подозирам опасността, че ако това продължи твърде дълго, равновесието в моята натура ще бъде завинаги нарушено, властта ми над доброволните промени изгубена и характерът на Едуард Хайд ще стане безвъзвратно мой. Силата на лекарството не винаги се проявяваше еднакво. Веднъж, още в самото начало, то напълно отказа да действува. Оттогава бях принуден неведнъж да удвоявам дозата, а един път с риск за живота си трябваше да я утроя. Тъкмо тези редки прояви на несигурност хвърляха дотогава единствената сянка върху моето общо задоволство. Сега обаче, в светлината на инцидента от тази сутрин, аз открих, че докато в началото трудността беше в това да отхвърля тялото на Джекил, напоследък бавно, но сигурно трудността се прехвърли в другата посока. И така всичко сочеше към следното: полека-лека аз губех власт над моето истинско и добро начало и се превъплъщавах все повече и повече във второто, лошото същество на моята природа.
Чувствувах, че трябва да избера между двете. Моите две природи имаха обща памет, но всички други качества бяха най-неравномерно разпределени между тях. Джекил (който беше съчетание на различни качества), ту с най-чувствително усещане, ту с алчно задоволство гледаше на насладите и авантюрите на Хайд. Хайд обаче беше безразличен към Джекил или си спомняше за него както планинският разбойник пещерата, в която се крие от преследвачите си. Джекил проявяваше повече от бащински интерес, Хайд — по-малко дори от синовно безразличие. Да спра избора си на Джекил, значеше да умра за желанията, на които дълго се бях наслаждавал скришно и които напоследък бях заобичал толкова. Да се оставя в ръцете на Хайд, значеше да умра за хилядите интереси и стремежи и с един удар, завинаги, да остана презрян и без приятели. Сделката изглеждаше неравностойна, но на везните трябваше да се постави и друго съображение: докато Джекил щеше силно да страда от огъня на въздържанието, Хайд дори нямаше да съзнава какво е изгубил. Колкото и странни да бяха обстоятелствата, които описвам, тази дилема е стара и обикновена като самия човек: подобни изкушения и безпокойства определят съдбата на всеки подмамен, треперещ грешник и стана така, както с повечето мои събратя — избрах добрата страна и потърсих сили да мога да се придържам към нея.
Да, аз предпочетох възрастния и недоволен доктор, заобиколен от приятели и с достойни пориви в душата, казах решително сбогом на свободата, на сравнителната младост, леката походка, трепетния пулс и скрити удоволствия, на които се наслаждавах в тялото на Едуард Хайд. Направих този избор може би с някаква несъзнателна сдържаност, защото нито напуснах къщата в Сохо, нито унищожих дрехите — на Едуард Хайд, които още висят в кабинета ми. В продължение на два месеца обаче бях верен на решението си. Два месеца водих такъв строг живот, какъвто никога преди не съм водил, и се радвах на компенсацията, която ми даваше успокоената съвест. Но времето започна да заличава силата на безпокойството ми, добродетелните помисли станаха нещо обикновено, започнаха да ме терзаят болки и силни желания, докато накрая, в един момент на морална слабост, аз отново направих сместа и изпих превръщащото ме лекарство.
Не мисля, че когато един пияница разсъждава върху своя порок, поне веднъж на петстотин пъти може да се стресне от бруталната си физическа безчувственост. Нито пък аз, след като толкова дълго обсъждах положението си, бях осъзнал пълната морална безчувственост и несъзнателна готовност за злини — тези основни черти в характера на Едуард Хайд. И тъкмо от тях бях наказан. Моят демон е бил затворен дълго в клетка и изскочи оттам с рев. Почувствувах, още като взимах лекарството, по-необуздана, по-яростна склонност към злини. Това, предполагам, породи в душата ми бурното нетърпение, с което изслушах любезностите на моята нещастна жертва. Заявявам пред бога, че никой човек със здрав разум не би могъл да бъде виновен за подобно престъпление при толкова жалка провокация и че нанасях удари в не по-съзнателно състояние от това на едно болно дете, което чупи играчката си. Доброволно се бях изчистил от тези уравновесяващи инстинкти, благодарение на което и най-лошият сред нас продължава да се движи със сравнителна устойчивост между изкушенията. А в моя случай да бъда изкушен, макар и най-леко, означаваше да пропадна.
9
В книгата на пророк Данаил се разказва за пира у халдейския цар Валтасар (Балтазар) във Вавилон, по време на който някаква тайнствена ръка написала на стената думи, вещаещи гибелта на царя; още същата нощ Валтасар бил убит, а царството му завладял Дарий Мидийски. — Б.съв.изд.