Когато бащата на Адриан разтваряше вечер своите цветно илюстрирани книги, в които се описваха какви ли не екзотични пеперуди и морски животинки, ние, двамата му сина и аз, а понякога и госпожа Леверкюн, също надзъртахме в тях иззад облегалото на волтеровското му кожено кресло и той ни показваше изобразените в тях чудесии: всевъзможни преливащи във всичките цветове на дъгата изящно оформени и украсени нощни и ярко обагрени дневни тропически пеперуди и морфи6 — насекоми, на които при фантастичната, прекалената им дори красота е отреден тъй ефимерно кратък живот някои от тях били смятани от туземците за зли духове, носители на маларията. Този прелестен лазурносин цвят, с който някои поразяваха погледа, не бил истински, поучаваше ни Йонатан, а се дължал на фините браздички и люспици по крилата им — една микроструктура, която изкусно пречупвала лъчите на светлината и поглъщала по-голямата част от тях, така че до погледа стигал само този лъчезарен светлосин цвят.
— Я гледай — сякаш и сега чувам възклицанието на госпожа Леверкюн, — та то било, значи, измама?
— И небесната ли синева ще наречеш измама? — възрази мъжът й, като погледна назад към нея. — Ти и за нейния цвят не можеш ми каза от какво произлиза.
Наистина сега, докато пиша тези редове, на мен все ми се струва, че още стоя с госпожа Елсбет, Георг и Адриан зад креслото на бащата и следя пръста му, който ни сочеше странните картини. На тях бяха изобразени стъклокрили пеперуди, напълно лишени от всякакви люспици, така че крилцата им изглеждаха нежно стъклени, само тук-там прошарени с мрежа от по-тъмни жилчици. Тази пеперуда, която в прозрачната си голота търсела зеленикавия полумрак на сенчестите гори, се наричаше Hetaera esmeralda7. Върху крилцата на тази хетера имаше само едно по-тъмно лилаво-розово петънце и тъй като при летежа й, освен него друго нищо не се виждало, това я правело подобна на понесен от вятъра цветен листец. Там беше изобразена и листовидната пеперуда, чиито крилца отгоре привличаха погледа с хармоничното си трицветно съзвучие, докато от долната страна с невероятна точност наподобяваха лист, и то не само по форма и жилчици, но и по най-подробното възпроизвеждане на всевъзможните му дребни несъвършенства, на привидни росни капчици, гъбни брадавички и какво ли не още. Кацнело ли това хитро същество в листака с прибрани нагоре крилца, то така се сливало със заобикалящата го среда, че и най-алчният враг не можел да го открие.
Йонатан се опитваше не без успех да ни предаде своето вълнение пред тази изтънчена мимикрия, която стигаше до наподобяване и на най-дребните недостатъци. „Как е постигнала това тази животинка? — запитваше той. — Как го е постигнала природата чрез животното? Защото невъзможно е да приписваме такава невероятна хитрост на някакви негови наблюдения или съображения. Но ето че природата си знае точно своя лист, знае го не само в неговото съвършенство, но и с обикновените му дребни недостатъци и повреди и с добродушна шеговитост повтаря външния му вид вече в друга област — върху долната страна на крилцата на тая пеперуда, за да измами други свои създания. Ала защо тъкмо това същество да притежава такова хитроумно предимство? И ако за него е наистина целесъобразно да заприличва при неподвижност напълно на лист, къде да дирим тази целесъобразност, ако погледнем на работите от страна на неговите гладни преследвачи, на разните там гущери, птици и паяци, за храна на които то всъщност е предназначено и които, стига то да поиска, не могат и при най-остро зрение да го открият? Та питам ви аз, за да не вземете вие мене да питате.“
7
Латинското название на голяма тропическа пеперуда. В буквален превод — изумрудна блудница. — Б.пр.