Напълно съзнавам, че и тая глава, която възнамерявах да напиша по-стегнато, още отсега вече се обремени застрашително с горното отклонение. При това аз не мога да потисна у себе си известно психологическо подозрение, че всъщност търся нарочно поводи за отлагания и заобикалки или най-малко използувам със скрита готовност всеки удобен случай, за да се отклонявам, защото се страхувам от това, което ми предстои да разкажа. Смятам поне, че доказвам пред читателя своята добросъвестност, като сам му давам повод да се догажда, че нарочно се впускам във всичките тези подробности, защото тайно в себе си се стъписвам пред задачата, с която само от чувство на дълг и любов съм се нагърбил. Но нищо, дори собствената ми слабост няма да ми попречи да продължа разказа си. И тъй връщам се пак на твърдението, че едва в часовете, когато пеехме каноните с краварката Хана, Адриан за пръв път, доколкото ми е известно, влезе в досег със сферата на музиката. Наистина аз зная, че откакто поотрасна, той ходеше вече със своите родители всеки неделен ден в Обервайлер на черква, където един ученик по музика от Вайсенфелс идваше да придружава на малкия орган пеенето на богомолците, а след това тържествено да ги изпраща при излизането им със своите боязливи импровизации. Но на тези църковни служби аз почти никога не съм присъствувал, защото обикновено пристигахме в Бухел едва след като църквата бе пуснала, затова мога само да уверя, че никога не съм чул от Адриан нито дума, от която да може да се заключи, че музикалните постижения на онзи адепт са затрогвали по някакъв начин младите му чувства, или, ако това не е било дотам чак възможно, че музиката изобщо като явление е спряла по това време вниманието му. Доколкото мога да съдя, той и тогава, и години наред след това не й отдаваше никакво внимание и таеше, изглежда, дори от себе си, че има нещо общо със света на звуковете. В това аз виждам, вътрешна сдържаност, но за същото би могло да се потърси и физиологично обяснение, защото наистина към четиринадесетата си година, по време следователно на започващия пубертет и на излизането от състоянието на невинното детство, той се залови вече по свой почин в дома на своя чичо в Кайзерсашерн да експериментира музикално на хармониум. По това време впрочем започна да го измъчва и получената по наследство мигрена.