И той ни приведе още много такива, предназначени повече за окото, отколкото за ухото, дори измамни за ухото питагорейски фокуси, към които музиката открай време е имала слабост, и ни изненада накрая с твърдението, че той бил готов в последна сметка да припише всичко това на известна присъща извънсетивност, дори антисетивност на това изкуство, на известна тайна склонност у него към аскетизъм. Всъщност то било най-духовното от всички изкуства, за което свидетелствало дори това, че формата и съдържанието в него са преплетени както в никое друго изкуство и са напълно едно и също нещо. Хората наистина казвали, че музиката е „насочена към слуха“, но това тя вършела само в условен смисъл, само доколкото слухът, както и останалите впрочем сетива, е посредникът, възприемателният орган на духовното. „Може би — каза Кречмар — най-съкровеното желание на музиката е тя да бъде не чувана, не виждана или дори чувствувана, а — стига да е то възможно — възприемана и съзерцавана отвъд всякаква сетивност, отвъд душата дори, в сферата на чистата духовност. Но обвързана в света на сетивата, тя е принудена да се стреми към все по-силна и поробваща сетивност — една Кундри, която сама не желае това, което върши, и все пак с кадифените ръце на страстта обгръща шията на безумеца. Най-мощното си сетивно осъществяване тя постига в оркестровата инструментална музика, където чрез ухото възбужда сякаш всички сетива и упоително слива насладата от звука с насладата от багрите и благоуханията. Тук тя е истинска каеща се грешница под булото на вълшебница. И все пак има един инструмент, ще рече: едно музикално средство за осъществяване, чрез което музиката се чува наистина, но по един полунесетивен, почти абстрактен и поради това по-типичен за духовното й естество начин, и това е пианото, инструмент, който в сравнение с другите инструменти престава да бъде такъв, тъй като е лишен от инструментална специфика. Вярно е, че и пианото като другите инструменти може да служи за солово изпълнение и да се превърне в средство за виртуозност, но това вече е особен случай и строго погледнато — злоупотреба с него. Пианото, правилно схванато, е непосредственият и суверенен представител на самата музика, на музиката в нейната чиста духовност, и затова то трябва да се изучава. Но уроците по пиано трябва да имат за цел не толкова постигането на някаква специална виртуозност, колкото овладяването на самата ммм…“