Една нощ мъжът на Стела се обади по телефона на Мурхед да му съобщи, че когато се събудил, видял в своята спалня жена си, която стояла до леглото му откъм главата с кухненски нож. Обезоръжил я и я накарал да изпие голяма доза приспивателно. Какво да прави?
Мурхед го успокои. Ако действително е искала да си послужи с ножа, щяла да направи това веднага, а не да стои до леглото. Инстинктът за самосъхранение я сковава. Но трябва вечер да заключва всички чекмеджета, в които има режещи и мушкащи предмети, и да слага някъде на масата дървен нож. И като си ляга да спи, да заключва спалнята си.
След две седмици в кабинета на Мурхед в хотела дойде мъжът на Стела и каза, че сега тя има ново развлечение — да хвърля стрелички. Научила се да улучва точно целта. А през последните дни започнала да връзва кукли за креслата и да хвърля стрелички право в тях, целейки се в сърцето.
— А как се чувствува след това? — попита докторът. — Има ли пристъпи на ярост?
— Откакто почна да хвърля стрелички, пристъпите престанаха. Сънищата продължават, но станаха по-редки.
— Отлично — каза Мурхед — Лечението ми помага. Нека си хвърля стрелички и се разтоварва. Ще измисля и друго. Нещо като масаж в гореща вода по ацтекски.
Една вечер след няколко дни Стела се обади по телефона в дома на Мурхед.
— Утре отлитам за Лас Вегас за една седмица, ще поиграя на рулетка. Искам да ви видя. Нали никого не чакате?
— Не, съвсем сам съм.
— А прислугата?
— Вече я освободих.
— Ей сега ще дойда.
След двайсет минути Стела пристигна. Извади от пътната си чанта малка бутилка испанско бренди и я сложи на масичката до кушетката, а самата тя седна на килима. Мурхед се разположи в креслото.
— Хайде да сръбнем. Премръзнала съм.
Пресушиха цялата бутилка. Тя потръпна.
— У вас е студено.
Той се приближи до термостата и премести стрелката на 75, под пода забръмча моторче. Тя стана от килима и като пристъпи към прозорците, дръпна пердетата.
— Говорил ли ви е Фред за стреличките?
— Да. Аз одобрих това. Олеква ли ви?
Тя кимна с глава.
— Искам да ви покажа как върша това. Ще ги предписвате и на други. Дайте ми моливи, те ще заместват стреличките.
Мурхед донесе от кабинета си неподострени моливи. Тя извади от чантата си няколко кълбета телефонна жица.
— Вие ще ми бъдете кукла. Ще ви вържа за креслото и ще хвърлям стрелички, тоест моливи. Ще ги хвърлям съвсем лекичко, да не ви боли. Ще видите как става, не бойте се.
Той се засмя и като налапа пура, запали.
— Не се страхувам. Вие сте моята любима пациентка.
Тя извади пурата от устата му, целуна го по устните, после му върза ръцете и краката и го привърза за креслото. Направи това много старателно. И провери здраво ли е завързан.
— Също като във филм на Хичкок — каза Мурхед.
Телефонът иззвъня. Тя трепна, погледна към прозореца, после вдигна слушалката и пак я сложи на вилките.
— По-бързо започвайте — помоли Мурхед. — Много сте ме стегнали, крайниците ми скоро ще почнат да изтръпват.
— Потрайте минутка, драги.
Тя взе един стол, сложи го срещу Мурхед и седна.
— Моливите са ей там, зад бутилката.
— Ох, едва не забравих. — Тя порови в чантата си, извади тебешир и нарисува кръгче върху малкото джобче от лявата страна на сакото му.
— Много близо сте седнали — каза той. — Ще ви бъде неудобно да хвърляте.
— Не се безпокойте. — Ъгълчето на устата й трепна. — Слушайте ме внимателно, Бен. Миналата седмица ходих при доктор Нюджънт, той също е психотерапевт, дошъл е отскоро тук от…
— Знам — прекъсна я Мурхед. — Патентован мошеник.
— Ако се съди по всичко, много е умен. И с приятна външност. Той ми заяви, че развлеченията с пушка със сгъстен въздух и стрелички и всичко друго са палиативни мерки. И че цялото ваше лечение е чисто шарлатанство. Казах му, че за всяка визита ми вземате по стотарка. Дори когато ми правите масаж, не спадате от сумата, макар че той доставя удоволствие повече на вас. Доктор Нюджънт ми даде да разбера, че трябва да направя истинско психическо разтоварване, само то ще ме спаси. Иначе сънищата ще ме доведат до гибел. И реших…
— Да се прехвърлите при Нюджънт?
— Не само това. Реших да го направя наистина.
Тя извади от чантата си пистолет. Мурхед се задърпа в креслото.
— Вие сте побъркана! — извика той. — Не бива да се шегувате.
Стела поклати глава.
— Аз не се шегувам.