— Страхотно! — намръщено промърмори жената.
— Ако Дъчес не бе изтичала до микробуса — каза Майло, — щяхте ли да се приближите?
— Какво имате предвид? — попита тя.
— Забелязахте ли нещо необичайно в него? Стори ли ви се подозрителен по някаква причина?
— Не — отвърна Стратън. — Изобщо.
— Навярно Дъчес е надушила мърша — предположи Улрих. — Инстинктите й са изключителни.
— Все ми носи подаръци — сподели стопанката на кучето. — Мъртви катерички, птици. А сега — това. Всеки път, когато си спомня, ми се гади. Наистина трябва да тръгвам, имам куп работа.
— Какво работите? — попита Майло.
— Изпълнителна секретарка съм на вицепрезидента на „Юнити Банк“ — господин Джералд ван Армстрен.
Майло погледна бележките си.
— А вие сте финансов експерт, господин Улрих?
— Финансов консултант. Главно на агенции за недвижими имоти.
Стратън рязко се обърна и тръгна обратно към БМВ-то. Улрих извика:
— Скъпа! — Но не я последва. — Извинете. Доста е травматизирана, казва, че гледката никога няма да изчезне от съзнанието й. Надявах се идването дотук да помогне, но явно не е било добра идея. — Поклати глава и се загледа в нея. Бе обърната с гръб към него. — Безспорно лоша идея.
Майло закрачи към колата. Таня Стратън стоеше до предната врата от страната на пътника и гледаше на запад. Каза й нещо. Тя поклати глава, обърна се в профил и изразът на бледото й лице издаде напрежение.
Улрих се залюля на пети и въздъхна. Няколко косъмчета от мустаците му, незалепнали от восъка, затрептяха.
— Отдавна ли сте заедно? — попитах го.
— От доста време. Тя е чувствителна…
Лицето на жената приличаше на бяла маска, докато разговаряше с Майло. Двамата изглеждаха като актьори от японски театър.
— Откога сте запалени по туризма? — полюбопитствах.
— От години. Винаги съм обичал физическите упражнения. Едва успях да убедя Таня да ми прави компания. Не е… мисля, че вече наистина трябва да приключваме. — Хвърли поглед към БМВ-то. — Тя е страхотно момиче, просто има нужда от… по-специално отношение. Всъщност, спомних си още нещо. Изникна в паметта ми едва снощи. Странно, нали? Мога ли да кажа на вас, или да го почакаме?
— Можете да се доверите и на мен.
Улрих приглади левия си мустак.
— Не исках да говоря за това пред Таня. Не че е нещо съществено, но според нея колкото повече неща казваме, толкова повече се забъркваме в този случай. Не мисля, че е кой знае какво. Имаше още една кола, паркирана край пътя. От южната страна. Минахме покрай нея на идване. Не беше много близо, около половин километър надолу. — Посочи на изток. — Не би могла да има нещо общо, нали? Щом Мейт е бил мъртъв дълго преди да пристигнем, защо някой би се мотал наоколо толкова време?
— Каква кола? — попитах аз.
— БМВ, като нашето. Затова го забелязах. По-тъмен цвят, може би черно или тъмносиво.
— Същия модел?
— Не мога да кажа, спомням си само как изглеждаше отпред. Нищо особено, тук е пълно с БМВ-та. Просто ми хрумна, че не е зле да го спомена.
— Не вярвам да сте запомнили номера.
— Разбира се — засмя се той. — Както и чертите на лицето на шофьора психопат. Не мога да ви кажа нищо повече. Тъмно БМВ. Единствената причина да си го спомня, след като се обади детектив Стърджис, бе молбата му да напрегнем паметта си за подробности. Наистина опитах. Дори не бих се заклел, че беше тъмно на цвят. Може би сиво или кафяво. Удивително е, че изобщо се сетих. След гледката в онзи микробус е трудно човек да мисли за каквото и да е друго. Човекът, който го е извършил, явно истински е мразел Мейт.
— Жестоко — казах аз. — През кой прозорец погледнахте?
— Първо през предното стъкло. Видяхме кръв по седалките и извиках: „По дяволите!“. После Дъчес заобиколи отзад и ние я последвахме. Тогава пред очите ни се разкри цялата гледка.
Майло се отдръпна от колата, а Стратън се качи вътре.
— Най-добре е да потегляме — настоя Улрих. — Радвам се, че се запознахме, доктор Делауер.
Изтича до синята кола и махна с ръка на Майло, преди да седне зад волана. Запали, направи U-образен завой и профуча по възвишението.
Казах на Майло за тъмното БМВ.
— Е, и това е нещо — отбеляза той. — Не, не е. Прав е: защо убиецът би се мотал тук три-четири часа? — Пъхна бележника в джоба си. — Добре, повторният разпит е проведен.