— Всичко е наред.
Стейси се засмя.
— Така казва и той. Понасянето на обиди е част от работата ви. Ерик не е склонен да изпитва чувство за вина.
— Аха — казах аз, макар и да знаех колко греши.
— Чухте ли за семейство Манитоу? — попита тя.
— Какво ново за тях?
— Обявиха къщата си за продан и се преместиха от Палисейдс. Наели са жилище в Ла Джола. Съдия Манитоу ще напуска, а доктор Манитоу се опитва да намери работа там.
— Не знаех това.
— Изнесоха се без предупреждение — каза Стейси. — Един ден видях съдия Манитоу да потегля за работа, а на следващия бяха сложили табелата и пристигнаха камионите за превоз на мебели. Беки се премести с тях. Приета е в някакъв колеж в Сан Диего. Всички други нямат търпение да заживеят самостоятелно, но Беки предпочитала да бъде близо до дома.
— Някои хора имат нужда от това — казах аз.
— Сигурно. Отново благодаря за помощта. Може би, когато стана ветеринар, ще идвам да лекувам симпатичния ви булдог. За да ви се отплатя.
— Може би — потвърдих.
— Би било страхотно — засмя се тя.