— Някои са го постигнали с труд. Какво ще кажеш за брокер, тръгнал рано за борсата, или хирург, бързащ за операция?
— Напълно възможно е да е минал някой и да е видял нещо, но не го е споменал. Първата ни работа беше да поразпитаме живеещите наблизо. Колко коли видя да минават, откакто стоим тук?
Пътят бе пуст.
— Пристигнах десет минути преди теб — продължи той. — Един пикап, и това е. Някакъв градинар. Дори и да е минал някой, едва ли би забелязал микробуса. Няма улично осветление, така че преди изгрев-слънце навярно е бил в пълен мрак. А ако все пак някой го е видял, не би му обърнал внимание и не би му хрумнало да спре. Допреди няколко месеца тук се е извършвала реконструкция на пътя, някакви отточни канали. Екипите на „Колтранс“ често са оставяли возилата си. Един микробус не би събудил любопитство.
— Но е привлякъл вниманието на двете юпита — изтъкнах аз.
— На кучето им, ловджийска порода. Щели просто да отминат, но то започнало да души наоколо и да лае и не могли да го оставят само. Накрая надникнали вътре. Разходките били полезни за здравето, а? Подобна гледка може да накара човек за дълго да се откаже от физически упражнения.
— Толкова ужасна ли е била?
— Лично аз не бих избрал такъв уред за аеробика. Доктор Мейт е бил включен в собственото си изобретение.
— „Хуманитрон“ — казах аз. Това бе името, което Мейт бе дал на смъртоносното си съоръжение. „Спокоен преход за щастливи пътници.“
Майло изкриви устни в загадъчна усмивка.
— Като чуе за това и за всички хора, върху които го е използвал, човек би предположил, че е някакво свръхтехнологично чудо. Всъщност е примитивна машина, изработена с подръчни материали, Алекс. Би изглеждала смешно дори на изложба на ученически изобретения. Безброй болтове и гайки, придържащи очукани тенекии. Като че ли я е направил от резервни части.
— Но е действала.
— О, да, безотказно. Петдесет пъти, което ни дава добра отправна точка, нали? Петдесет семейства. Може би някои не са одобрявали дестинацията на туристическите му услуги. Говорим за стотици евентуални заподозрени. Първият проблем е, че е трудно да се доберем до тях. Явно много от избраниците на Мейт са били от други щати. Ще ни трябва късмет, за да издирим оцелелите. Управлението възложи на двама начинаещи полицейски инспектори да ми помагат с телефонните разговори и останалата чиновническа работа. Досега никой не е проявил желание да поговори с тях за стария Елдън, а неколцина все още го смятат за светец. „Лекарите на баба просто я гледаха как се мъчи и не правеха нищо. Доктор Мейт беше единственият, готов да помогне.“ Дали го казват, за да снемат подозренията от себе си, или са искрени? Трябва да се срещна с тях, един по един, по възможност в твое присъствие — за психоанализа, но след като се свържем с всички по телефона. Напредваме със списъка.
— Включен в собственото си изобретение — повторих аз. — Какво ви кара да мислите, че е убийство? Може би е станало по негова воля. Мейт е решил, че е дошъл редът му да премине през спиралата на смъртта, и е избрал проповядвания от самия него преход.
— Не бързай, има още нещо. Беше включен, да, с игли във вените на двете ръце, едната — към бутилка от използваното от него упойващо средство тиопентал, а другата — с калиев хлорид, който причинява сърдечен удар. Палецът му докосваше бутона, който е трябвало да се натисне, за да потече хлоридът. Според съдебния лекар разтворът е действал поне няколко минути, така че Мейт би умрял от него, ако вече не е бил мъртъв. Но смъртта е настъпила преди това. Включването в машината е било само поза, Алекс. Не е умрял безболезнено, а е получил силен удар по главата, при който черепът му се е пропукал и се е получил субдурален хематом. После някой безпощадно му е резнал топките. „Обезкървяване поради зверско генитално осакатяване.“
— Бил е кастриран? — промълвих аз.
— И кръвта му е изтекла. Съдебният лекар казва, че раната в главата е доста сериозна, засегната е важна част от мозъка, което би било достатъчно, за да получи трайно увреждане или дори да умре, но не веднага. Целият багажник на микробуса беше окървавен, а пръските артериална кръв около трупа издаваха, че сърцето му е биело, докато убиецът е действал с ножа. — Майло потърка челото си. — Все още е бил жив, Алекс.
— Господи!
— Имаше още рани. Осем дълбоки разреза. На корема, слабините и бедрата. Квадрати, сякаш убиецът си е играл.
— Гордее се с това, което е направил — отбелязах аз.