Той извади бележника си, но не записа нищо.
— Други рани? — попитах.
— Повърхностни разрези, които според съдебния лекар са се получили случайно, вероятно острието се е плъзнало по кожата. Всичката тази кръв издава, че оръжието е било много остро, с един ръб — скалпел или бръснач, може би и ножици.
— Упойка, скалпел и ножици — казах аз. — Като при хирургическа операция. Убиецът със сигурност е бил окървавен. Нямаше ли кръв извън микробуса?
— Нито капка. Но личеше, че някой е премел района. Този приятел е изключително съобразителен. Говорим за предумишлено убийство посред нощ на отдалечено място. Трябва да е използвал някакво портативно осветление. Предната седалка също беше в кръв, особено откъм страната на пътника. Мисля, че след като е свършил, нашият човек е излязъл от багажника, а после се е качил отпред, но не на шофьорската седалка, за да не му пречи воланът, докато се съблича. След това, отново навън, е забърсал останалата кръв от тялото си и е прибрал изпоцапаните парцали в някакъв плик, вероятно същия, в който си е донесъл чисти дрехи. Облякъл ги е, постарал се е да заличи следите от гуми и подметки, помел е около микробуса и си е отишъл.
— Гол на открито, близо до пътя — казах аз. — Би било рисковано дори по тъмно, защото е трябвало да използва фенер, за да огледа тялото си и пръстта. Да не говорим за светлината, която му е била необходима в микробуса. Някой би могъл да мине случайно, да я види и да отиде да провери или да съобщи за това.
— Може би осветлението в микробуса не е било голям проблем. На шофьорската седалка намерихме парчета картон, несъмнено използвани, за да закриват прозорците. По тях също имаше артериална кръв, така че със сигурност са били там, докато го е скопявал. Човек като Мейт би използвал именно картон вместо пердета и бих се обзаложил, че ги е донесъл самият Доктор Смърт, очаквайки сам да включи някого в машината, а не да включат него. Същото се отнася и за матрака, върху който лежеше. Мисля, че се е готвел да изпълни ролята на ангел на смъртта за петдесет и първи път, но някой е казал: „Хей, този път ти си пътникът“.
— Убиецът е използвал картона, а после го е свалил от прозорците — изтъкнах. — Искал е тялото да бъде открито. Показност, както с разрезите, описващи геометрични фигури. Затова е оставил микробуса на видно място. „Вижте какво направих. Вижте с кого.“
Майло втренчи поглед в пръстта, мрачен и изтощен. Представих си касапницата. Жестокият удар, а след това зверската хирургическа операция край път, потънал в мрак. Убиецът, който мълчаливо и старателно подготвя импровизираната операционна в багажника на микробуса, а после избира място, край което минават малко коли, и без суетене и разтакаване осъществява замисъла си.
Внимателно бе забил иглите на системите във вените на Мейт и бе сложил пръста му върху бутона за задействане.
Облян в кръв, все пак бе успял да се измъкне, без да остави дори едно алено петънце. Бе премел района… Никога не бях попадал на такава съобразителност.
— Каква беше позата на тялото?
— По гръб, с глава близо до предната седалка.
— Върху матрака, донесен от самия него — добавих. — Мейт оборудва микробуса, а убиецът го използва. Става дума за умела тактика. Съучастничество.
Това го накара да се замисли дълбоко.
— Има нещо, което трябва да се пази в пълна тайна. Убиецът е оставил бележка. Обикновен бял лист, закован в гърдите на Мейт с пирон от неръждаема стомана. Напечатана е на компютър: „Щастливо пътуване, психясало копеле“.
Бръмчене на мотор накара и двама ни да се обърнем. От запад се появи кола, която се изкачи по възвишението и сви към Енсино Хилс. Голям черен мерцедес, седан. Жената на средна възраст, която седеше зад волана, намали скоростта на осемдесет, докато оправяше грима си, а после профуча покрай нас, без да ни погледне.
— „Щастливо пътуване“ — казах аз. — Мейт е наричал така пътя към отвъдното. Очевидно подражание, Майло. Може би затова убиецът го е халосал така, че да изпадне в безсъзнание, и след това го е накълцал. Разиграл е драма от две действия — като пародия на техниката на Мейт. Първо замайване, а после умъртвяване. Увреждане на мозъка вместо упойка. Зверско изопачаване на ритуала на Мейт.
Той примигна. В полумрака зелените му очи имаха маслинен оттенък.
— Твърдиш, че този тип се е вживял в ролята на доктор? Или е мразел лекарите? Искал е да разкрие някаква своя философия?
— А може би бележката е оставена, за да те накара да мислиш, че е гледал философски на Мейт. Може би дори се е самозаблуждавал, че това е причината да го убие. Но не е така. Разбира се, че много хора не одобряват това, което е вършил Мейт. Не бих се изненадал, ако някой го бе причакал и застрелял или бе опитал да го взриви. Но описаното току-що от теб не оставя и следа от съмнение, че извършителят е изпитал наслада от самото деяние. Показност, разиграване на театър на смъртта. Като се има предвид жестокостта и предвидливостта му, нищо чудно да го е вършил и преди.