— Още няколко и ще можеш да приемаш пациенти.
— Хората, които споделят проблемите си с мен, се озовават зад решетките.
— Кога трябва да пристигнат?
— Преди петнадесет минути. Обещаха да се отбият на път за работа. И двамата работят в Сенчъри Сити. — Замахна с крак и под обувката му се надигна прах. — Може би са се изплашили. Дори и да дойдат, не съм сигурен дали ще изкопча нещо от тях. Но трябва да опитам, нали? Какво е твоето мнение за Мейт? Благодетел или сериен убиец?
— Може би и двете — отвърнах. — Държеше се арогантно, с пренебрежение към човешката раса, така че е трудно човек да повярва в чистия му алтруизъм. Нищо в живота му не навежда на мисълта за изключителна състрадателност. Точно обратното: вместо да се грижи за пациентите си, по време на медицинската си кариера се е ровел в бумаги. Не се е славел като добър лекар, преди да се залови да помага на хората да умират. Ако търся основен мотив, бих казал, че се е стремял да привлече внимание. От друга страна, обяснимо е защо семействата, с които си разговарял, го подкрепят. Облекчавал е големи страдания. Повечето хора, натиснали „спусъка“ на неговата машина, са се мъчили дълго време.
— Затова оправдаваш деянията му, въпреки че мотивите му са били нечисти.
— Не съм наясно какво е отношението ми към това, което е вършил — споделих аз.
— Аха.
Пръстите му заиграха с иглата на вратовръзката.
Бих могъл да кажа много повече, но го премълчах и се почувствах виновен. Отново се чу бръмчене на мотор, което ме избави от угризенията. Този път колата дойде от изток и Майло се обърна.
Беше тъмносиньо БМВ 300 седан, на няколко години. Вътре имаше двама души. Колата спря, прозорецът откъм шофьорската седалка се отвори и оттам надникна мъж с големи рунтави мустаци. До него седеше млада жена, която гледаше втренчено напред.
— Юпитата се появиха — каза Майло. — Все пак има хора, които уважават силите на реда.
3.
Майло им даде знак да продължат нагоре и мустакатият шофьор паркира зад севилята.
— Тук добре ли е, детективе?
— Разбира се, все едно къде — отвърна Майло.
Мъжът смутено се усмихна.
— Исках да бъда сигурен, че не съм в нарушение.
— Няма проблем, господин Улрих. Благодаря ви, че дойдохте.
Пол Улрих угаси двигателя и двамата с жената слязоха. Бе среден на ръст, около четиридесетте, набит, с мургаво лице и зачервен от слънцето гърбав нос. Късо подстриганите му коси бяха тъмни и оредели, сякаш за сметка на гъстите мустаци, разделени на две червеникавокафяви крила, засукани и пригладени с восък — като на градинар от минал век. Това бе единственият признак на екстравагантност във външността му, който бе в контраст с модерното облекло, типично за Сенчъри Парк Ийст: черен костюм, бяла риза и вратовръзка на тъмносини и сребристосиви райета.
Хвана жената под ръка, докато вървяха към нас. Беше по-млада, на не повече от тридесет години, висока колкото него, слаба и с крехки рамене. Пристъпваше сковано и плахо и далеч не приличаше на опитна туристка. Цветът на кожата й също издаваше, че прекарва по-голямата част от времето си на закрито. Бе толкова бледа, че в сравнение с нейното, лицето на Майло изглеждаше румено. Косите й бяха тъмнокестеняви, почти черни, подстригани на момчешка прическа. Носеше големи очила с черни рамки, копринено сако върху дългата кафява рокля на шарки и сандали с тънки, преплетени каишки.
Майло я поздрави и предпазливо хвана ръката й. Отблизо забелязах руж на бузите й и прозрачен гланц на безкръвните й устни. Тя хвърли поглед към мен.
— Това е доктор Делауер, госпожице Стратън. Нашият психолог консултант.
— Аха — каза тя.
Явно не бе впечатлена.
— Доктор Делауер, това са свидетелите ни — госпожица Таня Стратън и господин Пол Улрих. Още веднъж благодаря за отзивчивостта ви. Истински я оценявам.
— Няма никакъв проблем — каза Улрих и погледна приятелката си. — Не зная какво повече можем да ви кажем.
Лицето на Стратън бе в сянка и бе трудно да преценя изражението й. Улрих бе понечил да се усмихне, но устните му застинаха и мустаците сякаш се изправиха. Той се преструваше на спокоен след всичко преживяно, а тя — на отегчена. Типично поведение на двойка, видяла престъпление. Запитах се каква ли е била реакцията им, когато са надникнали в микробуса.