Чуждестранните оператори, приведени над своите закрепени върху триножници метални кутии, приличаха на някакви странни митични петкраки създания. Възможно ли беше сестра Райт да е пратила един или повече от своите хора сред гостите, маскирани като снимачен екип? Нейни агенти можеше да има навсякъде: сред гостите, часовите, сред прислугата и полицаите…
Лангтън все така мислеше за младата жена като за посветилата се на работата си сестра, която за пръв път бе срещнал в Лечебницата. Трудно му беше да я види в ролята на леденостудения, безмилостен доʞтор Стъклен. Дали за самата нея беше трудно да постави граница между тези свои две личности? Лангтън знаеше, че всеки човек има своите вътрешни противоречия, но дали у сестра Райт/доʞтор Стъклен те не бяха особено драстични? Дали този разлом не я беше тласнал към бездната на лудостта?
Лангтън разтикваше тълпата, дори без да си прави труд да промърморва някое и друго извинение. Опита се да огледа всички основни райони: терена на дока, сега преметен и изблизан до блясък, местата, определени за грейналите в усмивки гости, надвесената арка на входната рампа на Свода, увисналата на стоманените въжета платформа на моста и успоредната ѝ железопътната линия, назъбените парапети на терасите нагоре до върха на първата кула. Думкането и воя на духовия оркестър го разсейваха, пречеше му и димът от пури и цигари, смесеното ухание от стотици парфюми.
Изведнъж инспекторът застина. Слаб аромат, деликатен намек за нещо познато, го блъсна едва ли не физически, прониза го асоциация, която го върна назад в годините. Сара използваше този парфюм. Нежна смес между портокалови цветчета и фрезии. Тя обичаше да си слага малко зад ушите, на извивката на елегантната си шия…
Лангтън тръсна глава като пиян човек, който иска да проясни ума си. Насили да върне вниманието си върху обстановката. Трябваше да се съсредоточи. Ръката му напипа ключа от моста в джоба. Ключът на Джейк. Точно отпред се издигаше сградата на Компанията на Свода. Лангтън си проправи път през фоайето на сградата — от двете страни на входа стояха портиери с униформи.
— Трябва да говоря с човек от администрацията. С някой, който се занимава с ключовете и сигурността.
Портиерът, с грубовата фигура на боксьор и едва прикрити моряшки татуировки по китките, хвърли поглед на значката на ревера на Лангтън.
— Ще проверя дали някой е дежурен, сър.
Мъжът се скри зад преградата с вътрешната телефонна централа, инспекторът закрачи из отекващото мраморно фоайе. Погледна часовника си. Дванадесет без двадесет. След малко повече от три часа кралицата щеше официално да обяви Свода за открит.
Портиерът се върна:
— Мистър Харисън от инженерите слиза насам, сър.
Харисън, мъж под тридесет години, но вече посивял, разтърси ръката на Лангтън и попита с какво може да помогне. Огледа ключа на Джейк под светлината на полилея, обърна го фронтално и примижа срещу профила му, опипа острите ръбове на нарезите.
— Много странно.
— Какво виждате?
— Ами… Колкото и да е невероятно, мога да се закълна, че това тук прилича точно на ключовете на нашите майстори, които отговарят за понтоните. Но аз мисля — по-право, сигурен съм — че всички техни ключове в момента са прибрани и затворени в сейф. Много странно.
— Какво отварят тези ключове?
Харисън вдигна очи към инспектора.
— Да отварят? Ами отварят всички врати, водещи към понтоните. Всички до една.
Лангтън си пое дълбоко въздух.
— Какво точно представляват тези понтони?
Харисън го дръпна към един от прозорците на фоайето и му посочи най-близката кула на Свода, първата от многото, подредени по дължината на моста през целия Атлантически океан. Ръката на инженера посочи основата на кулата, скрита под водите на Мърси.
— Виждате ли, ето там. Понтоните са конструкции от метал и дърво — приличат на огромни въздушни звънци с диаметър стотици метри, — които ние потапяме на океанското дъно. След това изкопчиите и зидарите се спускат долу в понтона, изграждат вътре основите на всяка една кула. После ние разглобяваме външната рамка на понтона и я използваме за строежа на следващата кула, но ядрото на въздушния звънец остава. Коридорите и стълбищата, по които зидарите са слизали до основите на всяка кула така и не са зазидани. Този ключ отваря вратите, водещи към тези коридори.
Нима сестра Райт искаше да разруши Свода? Да слезе в основите на кулата и… какво? Да сложи експлозиви? Да подкопае конструкцията?