Лангтън се опита да си представи колосалната тежест на моста, отпуснала се върху четвъртитите основи на кулите, всяка широка по сто метра на мястото, където потъваше под водната повърхност. Милиони тонове стомана, гранит, тухли, желязо. Заедно с декоративните каменни плочи, облицоващи кулите и криещи надвисналата метална конструкция. Отдалече ъгловатите египетски барелефи изглеждаха плътни и леко заплашителни.
Харисън завъртя ключа в ръката си и продължи:
— Ключове като този дават достъп на работниците до вътрешните ревизионни коридори и стълби от дъното до самия връх на всяка кула. Тя се нуждае от непрекъсната поддръжка. Сводът имам предвид.
Сводът отново беше станал „тя“.
— Значи с помощта на подобен ключ човек би могъл да саботира Свода отвътре?
На лицето на Харисън се изписа ужас.
— Надявам се нищо подобно да не се случи.
— Но е възможно.
— Хората на майор Фелоус претърсиха всеки сантиметър от Свода — отвърна Харисън. — Проверяваха за всякакъв тип саботаж, за експлозиви, дори за газ. Самият аз миналата седмица обходих първата и втората кула крачка по крачка. Нямаше никаква следа от външна намеса.
Или следите са били толкова странни и елегантно замаскирани, че ти изобщо не си ги забелязал, помисли Лангтън. После протегна ръка.
— Бихте ли ми върнали ключа?
Харисън обаче го стисна здраво в шепа.
— Трябва да го заключа в сейфа при останалите. Действително ли смятате, че ще ви бъде необходим?
— Честно ли? Не знам.
Харисън се поколеба, погледна отново към първата кула и пусна ключа в протегнатата длан на инспектора.
— Ще трябва да уведомя лорд Салисбъри.
— Разбира се — Лангтън стисна ръката на инженера и се заспуска по стъпалата пред главния вход, но се обърна, когато чу, че Харисън го вика.
— Смятате ли, че има някаква заплаха за Свода, инспекторе?
Вместо да отговори, Лангтън каза:
— Майор Фелоус и хората му са уверени, че са проверили всичко.
Инспекторът се отправи към прясно боядисаните перила по ръба на кея. Отвъд тях, под блоковете пясъчник, право надолу се плискаше сивата вода. На около петдесет метра от дока отстоеше първата кула. Солидна. Гигантска. Очевидно неразрушима.
Лангтън стисна перилото и усети как металът в ръката му вибрира от усилията на духовия оркестър. По водата долу пълзяха вълнички под ледения вятър. Видението на мисис Гриздейл, получено от Сара, която пък го беше попила от някой от своите „клиенти“ — танцуващ мост. Ако това видение изобщо означаваше нещо, как беше възможно тази колосална структура да се огъне или усуче? Как можеше сестра Райт да деформира стомана и камък?
На рамото на инспектора легна ръка и той рязко се извъртя. Ръката му напипа дръжката на револвера, но миг по-късно очите му разпознаха човека пред него.
— Професоре.
— Инспекторе. Радвам се, че ви виждам. С вас имаме разговор — професор Колдуел Чивърс не изглеждаше в добро настроение. Напротив, изразът на лицето му, кръстосаните зад гърба ръце, напрегнатата изопната стойка го караха да прилича на училищен директор, който се кани да накаже непокорен ученик. — Разбирам, че сте нахлули насила в дома ми, без да имате основателна причина или да бъдете предизвикан по какъвто и да било начин, заплашвали сте прислугата и сте напуснали без никакво обяснение.
— Професоре, аз…
— Аз не се обиждам лесно, Лангтън, но това е твърде много. Възнамерявах да отнеса въпроса към началника на полицията. Сестра Райт обаче се застъпи за вас и аз реших да не предприемам все още тази стъпка.
Лангтън се вторачи в професора.
— Виждали сте се със сестра Райт?
— Разбира се. Тя е на откриването в качеството си на председателка на сестринската гилдия, както и по моя покана. А сега, сър, очаквам обяснението ви.
Лангтън кимна.
— Наистина заслужавате обяснение, професоре, но в момента нямам време за това.
— Вижте…
— Някой възнамерява да атакува Свода — сниши глас Лангтън и пристъпи към професора. — Мислех, че този някой сте вие… Затова нахлух в дома ви. Простете ми.
Професорът буквално зяпна.
— Аз? Че как въобще ви е хрумнало това?
Лангтън само махна с ръка. Не искаше да споменава името на сестра Райт. Още не. Може би и никога повече.
Вместо това каза:
— Вие сте проектирали част от Свода, нали?
— Само облицовката, барелефите от украсата и прочие. Защо?
Лангтън пое дълбоко въздух.
— Ако обаче действително желаехте да разрушите Свода, как щяхте да го направите?
— Полудяхте ли?
— Възможно е, но, моля, угодете ми. Как?