— Кълна се, че преди два дена тия неща ги нямаше тука, сър — каза Джордж. Посочи вратата, през която току-що бяха влезли и спретнатата купчина тухли до нея. — От Компанията на Свода бяха зазидали тази стая, но някой е идвал и е избил зидарията. Само дето не мога да проумея защо.
С предпазливи стъпки Лангтън закрачи сред делвите. Всяка една от тях беше запечатана със зелен восък, обвит около гърловината и ръба на капака. От всеки капак излизаше снопче преплетени, изолирани с текстилни нишки електрически жици, като към тях бяха свързани и двата края на познатия меден проводник, усукан около капаците. Жиците се проточваха, старателно подредени по пода, и всичките водеха в една и съща посока — към друга врата на отсрещната стена на каверната. След всяка редица делви отделните жици се събираха в една обща оплетка, която от другата страна на редовете вече беше дебела колкото бедрото на Лангтън. Който и да беше свързвал жиците, беше свършил идеална работа, беше ги пресукал старателно и ги бе слепил с восък. Някои от по-външните жици в оплетката обаче бяха оголени там, където зъбите на плъховете бяха прегризали текстилната изолация.
Лангтън проследи грамадната оплетка, просната през целия под. На отсрещната стена имаше врата с метална каса, а самата врата приличаше на вратите, които се монтираха в подводните кораби на Левалие — тежка, метална, обкована с нитове и с кръстосващи се стоманени резета, задвижвани с централен винт.
— Това е един от най-новите люкове, сър, пак хората на Компанията го монтираха тука. Предполага се, че е херметически — не пропуска вода и трябва да е затворен през цялото време.
Вратата не можеше изобщо да се затвори, защото през уплътнения с каучук праг беше прехвърлена грамадната оплетка кабели. Лангтън зърна отвора на ключалка и пъхна в нея ключа на Мичман Джейк. Превъртя го, заключващият механизъм се задейства, осемте радиално разположени цилиндрични резета се показаха от ръбовете на вратата, лъснали от греста. Лангтън с прищракване ги прибра обратно на място, прибра ключа в джоба си и отвори тежката врата докрай.
Трепкащо бяло сияние огря инспектора, от следващото помещение лъхна аромат на мокра пръст и бели цветя, подправен с леката, но остра миризма на изгоряла гума. Но нещо друго спря Лангтън да прекрачи високия праг на херметическата врата — някакво усещане в дъното на съзнанието му, осезаем шепот, вещаещ страшна заплаха. Извърна се да види дали Джордж е доловил същото. Тунелджията разтриваше слепоочията си, сякаш да прогони прииждащо главоболие.
Преди да прекрачи в следващото помещение, Лангтън измъкна револвера си, бутна Джордж зад прикритието на стената до вратата, взе фенера от ръката му и го мушна най-напред през вратата, за да освети пътя си. Очите на куп плъхове се вторачиха в него, после животинчетата се разбягаха и изчезнаха из сенките. Друга жива душа вътре нямаше. Само поставеният в центъра на помещението гигантски апарат показваше, че наскоро тук са работили хора.
Лангтън добре помнеше атрактора, намерен у Редфърс, както и по-модерния му вариант, който беше видял у дѐлваджиите на Плимсол Стрийт — тежък, но преносим от един човек, и достатъчно малък, за да се постави на масата.
Грамадната машина пред очите му беше по-висока от него самия. Лъскави цилиндри от мед и стомана. Спираловидно усукани тръби, по-дебели от ръката му. Медната намотка на „Ървинг и Лонг“ жужеше и просветваше леко — през нея преминаваше сериозен електрически заряд. Но онова, което привлече погледна на Лангтън, беше огромното ядро в центъра на машината: фантастични спирали и кълба от прозрачно чисто стъкло, свързани с източени тръбички, подобни на елегантно извити артерии. Душите, пулсиращи в стъкления лабиринт, не спираха нито за секунда; всяка тяхна частица се намираше в непрекъснато, мълчаливо движение. Душите се вихреха из прозрачните камери като изпълнена с живот бяла мъгла, а фосфоресциращото им сияние пълнеше цялото помещение с трепкащо бледо сияние.
Образът на душата на младата Едит, напускаща тялото и политаща към атрактора на дѐлваджиите, се мерна в съзнанието на инспектора. Той си представи душите от всички онези делви в широката каверна, представи си как електрически заредените им частици протичат по кабелната оплетка и влизат в грамадната машина. Стотици душѝ в бесен водовъртеж в стъкления си затвор. Какво щеше да прави с тях сестра Райт?