Джордж Сапьора протегна ръка на инспектора:
— Късмет, сър. И бъдете внимателен.
Лангтън стисна ръката на Джордж, а когато се отдръпна, усети малък продълговат предмет в ръката си.
— Вземете резервния ми фенер, сър. Ще ви свети само половин час, но е по-добре от нищо. Ето, от тук се включва.
— Благодаря ти. За цялата помощ.
Джордж се заизмъква към голямата каверна, придържайки се близо до стената и заобикаляйки машината отдалеч. Гласът му отново отекна:
— Младият Ерик сигурно се е изгубил. Добро момче е, ама главата му е пълна с толкоз глупости, не е като нас, каквито бяхме едно време…
Лангтън изчака, докато гласът на Джордж заглъхна и жълтият лъч на газовия фенер се стопи в мрака. После включи електрическия резервен фенер. Той имаше сили да освети кръг едва на метър от краката му. Достатъчно за инспектора, който отиде, избра две дървени дъски от купчината с палети в ъгъла и ги отнесе право при сондьорската шахта, по която кабелът излизаше на повърхността. Остави фенера на пода и кръстоса дъските над отвора на шахтата. Едва ли щяха да го спасят, ако паднеше, но поне бяха някакво успокоение. Защипа фенера за куртката си, пое дълбока глътка от зловонния въздух и се закатери нагоре по шахтата.
Сондата на Компанията на Свода се оказа малко по-широка от раменете на инспектора. Той установи, че като подпира гръб о едната стена на шахтата, може да намира опора за стъпалата си по спираловидните оронени нарези, оставени от бургията. Катереше се и се стараеше да не мисли за бездънното пропадане надолу, нито за водата над главата си и навсякъде наоколо. Облекчение носеше постоянното течение надолу по тръбата, което охлаждаше пламналото му, от изтощение тяло.
Постепенно движенията му станаха рутинни. Първо запъваше левия си крак, после — десния, избутваше се десетина сантиметра, плъзгайки гръб по стената, после се подпираше и спираше преди следващия ход. После повтаряше всичко отначало. После пак. Скоро мускулите на бедрата му направо горяха. Грубите прорези в стените се впиваха в гръбнака му. Лангтън беше съсредоточил цялото си внимание в гладкия кабел, усукан нагоре по стената, като някаква лъскава черна змия, която се катереше едновременно с него.
Ляв крак, десен крак, избутване, приплъзване. Колко ли дълга беше шахтата? Сигурно се катереше вече час. Електрическият фенер все още светеше ярко. Ляв, десен, избутване, приплъзване, дрезгавият му дъх отекваше в тръбата.
А после левият му крак стъпи на оронен ръб: парче тухла се откърти под него. Лангтън започна да пада, извъртя се наляво, като при това удари глава в стената и бяла болка прониза черепа му. Дланите му се изподраха по стените, търсейки отчаяно къде да се заловят върху влажния камък. Подобно на кофа в кладенец, инспекторът полетя стремглаво надолу.
Спаси го кабелът. Дясната му ръка стисна хлабавата примка, образувала се на едно отпуснато място, където кабелът стърчеше свободно в тръбата. Лангтън увисна, напълно изтощен, малко остана да си извади рамото. Фенерът увисна на късата си щипка и се замята, карайки разкривени сенки да пълзят нагоре по стените. Далече под себе си Лангтън дочу тупване и малко по-късно — плясък. Стисна кабела и с лявата си ръка и продължи да виси, борейки се за въздух. После, съвсем бавно, усука тялото си и запъна крака о стените на шахтата. Все така здраво стискаше кабела.
Колко ли надолу беше пропаднал? Колко ли ценно време беше изгубил? Погледна под себе си, но не видя нищо, освен пълен мрак. Същият мрак цареше и над главата му.
Когато бавно и внимателно отново започна да се изкачва, инспекторът изведнъж беше обзет от убеждението, че сънува. Шахтата, жалката светлинка на фенера, мракът и миризмите: всичко това е плод на въображението му. Скоро ще се събуди в собственото си легло. Но изтощението беше истинско, болката беше истинска. Кървящите кокалчета на ръцете, пулсиращото му ляво слепоочие, челюстта и пламналите мускули. Всичко това доказваше, че случващото се не е сън. После инспекторът погледна нагоре и зърна отразена светлинка. Отначало беше само точица, която постепенно нарасна и се превърна в метален капак, затворил шахтата над главата му. Една мисъл го парализира за миг: ами ако Компанията беше затворила шахтата?
Ляв крак, десен крак, избутване и приплъзване. Още малко. Още малко.
Шахтата не беше преградена с решетка. Над главата на Лангтън имаше само кръгъл, изпъкнал навън метален капак с рул в центъра, отново подобен на онези, които се монтираха по подводниците. Лангтън усещаше миризмата на греста в прясно смазания механизъм. Черният кабел се издигаше отдолу по стената и изчезваше в наскоро пробита в зидарията около капака дупка. Лангтън цял се стегна, завърта руля, бутна силно и отвори капака.