Горе го чакаше малка стая, чиста, с изключение на обърнатите по гръб мумифицирани трупове на куп хлебарки. Пресен тухлен прах заобикаляше дупката в зидарията на шахтата, през която излизаше кабелът, а още такъв прах, фин и червен, показваше накъде същият този кабел продължава и преминава през зидарията, заобиколила поредната масивна херметическа стоманена врата на отсрещната стена. Лангтън се набра на ръба на капака и се измъкна от шахтата, отиде до вратата и надникна през малкия отвор, оставен в нея и покрит с дебел кварц. Отвъд вратата имаше само мрак. Лангтън вдигна високо фенера на Джордж към една от стените с редица електрически ключове. Щракна ги всичките до един.
Покритите с мрежа електрически крушки светнаха и го заслепиха. Видя, че малката стая, в която се намираше, е нещо като сервизно помещение, иззидано от тухли, подобно на камера за декомпенсация до херметическата врата. През покритата с кварцово стъкло шпионка все пак влизаше малко светлина и когато Лангтън надникна отново през нея и се вгледа както трябва, видя вътрешността на понтона, върху който беше стъпила първата кула на Свода.
Красиво и съвършено като кораб на катедрала, иззидано от редуващи се ивици червени и жълти тухли, шестоъгълното ядро на понтона се издигаше от самото дъно на Мърси и чезнеше някъде далеч над извития нагоре врат на Лангтън. Широчината на понтона беше около двадесет метра, зидарията беше кръстосана със стоманени напречни греди, широки по тридесетина сантиметра и боядисани с червена оловна боя. Инспекторът се зачуди колцина ли живи хора са виждали това завършено чудо на викторианското инженерство, създадено — подобно на невидимите от земята статуи по стрехите на средновековните катедрали — само за Божиите очи.
Някой с далеч по-практични мисли в главата беше идвал тук наскоро. По-голямата част от настлания с бели плочки под на понтона беше заета от странно метално устройство, прилично на широко разтворило се метално цвете. Сините му венчелистчета от тънки стоманени листове се редяха около ядро от медна намотка. Лангтън виждаше, че преминалият през стената кабел свършва в основата на устройството. Виждаше дори как венчелистчетата на особеното цвете потрепват от някакво невидимо течение.
Инспекторът си представи как всички душѝ в машината долу преминават по кабела и влизат в странното устройство. Възможно ли беше атракторът, или каквото и там чудо да представляваше апаратът в подземията, действително да накара Свода да затанцува? Да се люлее и усуква, да се деформира, докато се разпадне? Тежките стоманени греди и солидните тухлени стени пред него му казваха „не“. Въпреки това Лангтън направи опит да отвори херметическата врата, да влезе в понтона и да разгледа устройството цвете. Рулят на вратата обаче не помръдна. Инспекторът опита да отключи механизма с ключа на Джейк, но безуспешно.
Прибра ключа в джоба си и ръката му инстинктивно потърси револвера. Нямаше го. Лангтън си спомни падането в шахтата и далечният шум от нещо тежко, ударило палетите, които беше оставил долу. Не губи повече време да съжалява за изгубеното оръжие.
Вместо това заоглежда сервизното помещение, търсейки нещо, с което да повреди или прекъсне кабела, след като не можеше да се добере до самата машина в понтона. Намери само няколко къси парчета дърво, а те не можеха да оставят върху тежкия меден кабел нищо повече от няколко вдлъбнатинки. Металната кутия на фенера свърши малко по-добра работа.
Лангтън изтри лицето си с ръкав и си погледна часовника — три без шест минути. Кралицата вече е заела мястото си. Без съмнение военният оркестър огласяше Пиър Хед с тържествени потпури. А хиляди хора седяха и чакаха в сянката на Свода.
Лангтън вдигна капака над шахтата, вече уверен, че трябва да строши стъкленото сърце на машината долу в каверната, без значение какви неконтролируеми останки от емоции изпълваха съзнанието му в присъствието на развълнуваните душѝ. Последната му възможност бяха Кромуеловите шлюзове — инспекторът не се боеше за собствения си живот, но се тревожеше за Джордж, за Фелоус и хората му, които щяха да бъдат връхлетени от водите на Мърси, нахлули в тунелите.
Някакво далечно трептене спря ръката му. Инспекторът, застанал на ръба на отворената шахта, усети как подът затрепери под нозете му и пръстите му стиснаха студения метал на капака. Сякаш туптеше сърцето на гигант или се долавяха поривите на самия Господен двигател в центъра на земята. Лангтън се втурна към шпионката на херметическата врата и видя венчелистчетата на странната машина цвете да потръпват при всяка следваща вибрация. Свиваха се и трепкаха като живи.