— Толкова ли силно мразите бурите, че сте готова да унищожите Свода и да избиете стотици, може би и хиляди, само за да го припишете на африканерите и да ги опозорите?
— Презирам бурите и всичко, което сториха, но те не са моята цел и никога не са били. Просто представляват удобна изкупителна жертва.
Лангтън се втренчи в младата жена.
— Сводът ще краде човешки душѝ — продължи сестрата с грейнали очи. — Какво представлява той, ако не гигантска антена, заземена при всяка кула, непрекъснато заредена с електричество от железницата — чист магнит за душите на умиращите. Вместо да получат покой, те ще се тълпят към грамадната антена и по нея ще потъват в мъртвата земя. Вместо свобода, ще получат затвор. Вместо мир — болка. Когато осъзнах реалния ужас от този факт, вече знаех, че трябва да разруша Свода.
Лангтън отново си спомни празния кафез в кабинета на сестра Райт в Лечебницата и историята ѝ за освободеното птиче. Сега инспекторът се вгледа дълбоко в трескавите ѝ очи и видя в тях лудостта. Случилото се в Южна Африка може и да беше посяло у сестрата семената на безумието, но едва през следващите години те бяха избуяли отвъд всякакъв контрол.
— Сводът е просто мост — каза инспекторът. — Нищо повече.
Жената поклати глава.
— А нима делвите оттатък не са просто гланцирани буркани? Не. Науката ни доведе до днешния ден, Матю, а науката е прекрасен слуга, но и опасен господар. Дойде времето да си върнем властта над нея.
Сякаш в отговор на думите ѝ, вихрещите се в стъкления лабиринт душѝ се замятаха още по-бързо. Трептящите вибрации заглъхнаха, заменени от една-едничка скръбна нота, Лангтън я улови като остро жужене в дъното на съзнанието си. Самият въздух в каверната сякаш се сгъсти и натежа, всяко вдишване изискваше усилие.
Лангтън се замисли дали предавателят, който му беше дал Фелоус, е достатъчно тежък, че да разбие стъклото. Напипа четвъртитата му форма в джоба на куртката си. И си спомни обяснението на майора: еднаква честота.
— Отлична работа, Матю — продума сестра Райт, загледана във водовъртежа. — При уловената обща енергия на всички тези клети пленени жертви, мембраната на резонатора ще започне да трепти с точната честота и ще я предаде нагоре през понтона по дължината на целия Свод. Всяка тухла, всяка греда и всеки кабел ще повторят трептенето и ще го усилят. Сводът няма да има друг избор, освен да се подчини на законите на физиката, постановени от самия Господ Бог. Египетските облицовки на професора ще попречат на всяка външна интерференция. Вярната вълна — кристално чиста… Скоро Сводът ще се разпадне на парчета. Заклех се, че ще пусна на свобода всяка една от пленените душѝ, но преди това те трябва да изпълнят една последна задача — сестра Райт се приведе по-близо до стъклото, но без да го докосва. Устните ѝ се движеха, но на звука от думите ѝ му беше необходимо повече време, за да стигне до слуха на Лангтън. — Скоро. Ще получите отмъщението си, а и свободата си. И ще спасите мнозина други.
Борейки се с лепкавия въздух, Лангтън пристъпи напред, грабна дъската и я вдигна над главата си. Но преди да я стовари върху стъкленото сърце на машината, усети как някой я изтръгва от хватката му. Обърна се и видя бледи ръце да изникват от сенките. Бледи ръце, грамадни като лопати. А после и лице, лице без цвят, без емоции.
— Прости ми, Матю — каза сестра Райт. — Джейк.
Мичман Джейк строши дъската като кибритена клечка и захвърли парчетата в мрака. Лангтън се гмурна под посягащата мечешка прегръдка, но Джейк го улови за яка̀та и го дръпна назад. Вдигна го от пода и го загледа с безстрастните си очи. Вдигна десния си юмрук и замахна, сякаш умишлено бавно.
Лангтън сипеше удари по лицето и гърдите на гиганта, но напразно. Яка̀та се впиваше в гърлото му и го лишаваше от въздух. Дори и докато риташе, удряше и се мяташе, Лангтън не можеше да откъсне очи от юмрука на Джейк, отдръпващ се, но могъщ като локомотивно бутало.
Лангтън се съсредоточи върху последната си мисъл. Сара.
Юмрукът на Джейк стигна най-далечната възможна точка на замаха. Лангтън вдигна ръце в отчаян опит да се предпази от титаничния удар, но изведнъж видя как лицето на Джейк все пак се промени и на него се изписа изненада. Очите на моряка се отвориха широко, ченето му увисна. После, без да изпуска инспектора от стиснатата си лява ръка, Джейк рухна напред върху него.
Лангтън се опита да изпълзи, но тежестта на мъртвия го приковаваше към пода. Докато дращеше отчаяно по злокобните пръсти, стиснали яката му, инспекторът видя, че от тила на Джейк стърчи нож, забит до дръжката. От сенките излезе още един мъж. Дърам.