Последните два дни му се бяха отразили много зле. От изпокъсаните му дрехи капеше кал и зловонна вода, мръсното му лице беше нашарено с кървави драскотини. Той докуцука до тялото на Джейк, хвана ножа си и го измъкна. Не обърна никакво внимание на Лангтън и тръгна към сестра Райт.
— Машината! — викна инспекторът, борейки се да се измъкне. — За Бога, Дърам! Машината!
Агентът на Фелоус не се обърна, нито пък изобщо показа да го е чул. Той куцаше напред през гъстия въздух, отпуснал ножа до дясното си бедро. Не откъсваше очи от сестрата, а лявата му ръка измъкна нещо от джоба.
— Оставила си до възглавницата ми малък спомен. Дойдох да ти върна любезността.
Сестра Райт заотстъпва от Дърам, но все така препречваше пътя на мъжете до машината.
— Истински брат бур, както виждам.
Лангтън се дръпна назад като видя какво държеше Дърам в протегнатата си ръка — нещо кожено, мургаво, хирургически одрано от Кеплер само преди дни.
— Трябваше да се вслушаш в предупреждението ми — отвърна сестра Райт, като продължаваше да отстъпва. След това премести поглед от Дърам към Лангтън и после — към машината, обърна се и побягна по коридора, водещ към шахтата, издигаща се нагоре до понтона. Дърам забърза след нея, от усилието куцането му се превърна в почти комично подскачане. Нищо комично обаче нямаше в израза на лицето му, нито в ножа, който стискаше в ръка.
Беглец и преследвач изчезнаха в коридора, а Лангтън най-сетне се изскубна от хватката на Джейк. Изправи се със залитане, гълтайки жадно гъстия въздух и вдигна от пода друго парче дърво. Земята се разтърси под нозете му като палуба на презокеански лайнер. Жуженето в главата му се усили до степен, заплашваща да убие всяка мисъл. Преди това да стане, Лангтън замахна и стовари дървото с един див удар.
Времето сякаш забави ход. Инспекторът усещаше треските, забиващи се в дланите му. Видя как нащърбеният ръб на дървото се забива в стъклото. Паяжина от пукнатини плъзна по съда като скреж по дървесна кора. После съдът избухна.
Експлозията захвърли Лангтън към стената на каверната. Болката го прониза. Той падна на пода и се сви на топка, докато звуковите вълни се стелеха над главата му. Вцепенен и натъртен, той зачака писъците и смехът, и откъслечните думи да заглъхнат. Едва когато околните коридори и кухини ги погълнаха, инспекторът бавно стана на крака.
Земята все още трепереше. Жуженето в черепа му беше поотслабнало, но не изчезваше. Лангтън докосна отново кабела, водещ до странния апарат в понтона и почувства енергията, която все така течеше по него. Машината продължаваше да работи.
Лангтън беше действал твърде късно. Душите в стъкления лабиринт сигурно вече бяха отдали енергията си. Под светлината на захвърления от сестра Райт фенер, инспекторът видя тухлен прах да се сипе от тавана на каверната. Щом ефектът на разрушителния резонанс се усещаше толкова дълбоко под земята, какъв ли щеше да е ефектът му върху Свода горе?
Лангтън грабна фенера и хукна по коридора. Опита се да си спомни пътя до Кромуеловите шлюзове, който Джордж Сапьора му беше показал, но всички тунели му изглеждаха еднакви, всеки завой — същият като предишния. Паниката, подсилена от ритмичните трептения на машината, събуди някаква дълбоко скрита част от личността на Лангтън, нещо атавистично и примитивно. То го накара да поиска да избяга, да избяга възможно най-бързо и възможно най-далеч. Инспекторът се опълчи на ужаса и се съсредоточи върху това да си припомни тунелите.
Ето, овалният тунел с дълбоката до глезените кална вода. В дъното му — дебелата дървена врата с металния рул до нея.
Лангтън доджапа до дъното на тунела и сложи фенера на един ръб на стената. Сграбчи железния рул с две ръце, пое дълбоко въздух и завъртя. Рулят не помръдна. Инспекторът опита отново. Механизмът пак му се опря. Лангтън се хвърли срещу вратата на шлюза, заудря я, зарита я, закрещя, сипейки псувни. Тя остана непоклатима.
И тогава инспекторът видя металния щифт, който блокираше колелото на руля. Изрита ръждясалото парче метал вън от дупката му и пак опита руля. Този път го помести. Скърцайки и пищейки с неохота, рулят направи четвърт оборот, после половин. Зъбците му захванаха и вратата на шлюза се повдигна около сантиметър.
Лангтън увисна на руля с цялата си тежест. Чувстваше вибрациите на атрактора навсякъде около себе си — в руля, във вратата, в пода. Помисли за енергията на всички тези събрани заедно душѝ, настроени да трептят с една нота, която ще резонира по целия Свод. Помисли и натисна още по-силно.
Нещо изпука и задра вътре в механизма. Рулят рязко се завъртя в ръцете на инспектора и го запрати на земята. Вратата на шлюза се стрелна нагоре по водачите си и остана широко отворена.