Навътре в сградата Лангтън откри странната дневна, в която го беше довела сестрата — стаята беше тиха и студена. В камината нямаше и едно живо въгленче. Само тиктакането на стенния часовник нарушаваше тишината. Лъчът на фенера се плъзна по лакираното дърво, по копринената дамаска, по блестящата гарафа за вино. Стаята очакваше стопанката си, която никога нямаше да се завърне.
Лангтън се изправи пред вратата на помещението с рафтовете и няколко пъти пое дълбоко дъх. Извади ключа, който беше взел от стиснатите пръсти на сестра Райт и го превъртя в ключалката. Масивната врата се отвори безшумно. Лангтън напипа ключа на електричеството и го щракна.
Покритите с мрежа крушки окъпаха помещението в светлина. Редици и редици празни рафтове. Всички делви, които сестра Райт беше придобила, купила или „спасила“ от другите банди, бяха изчезнали, бяха отишли да захранят машината, погребана дълбоко в тунелите под Свода. Всички, освен една.
Делвата на Сара стоеше в средата на помещението, оставена самотна върху поцинкованата маса. Медната тел на пръстена на гърловината и запечаталият капака зелен восък проблясваха. Мъничка на фона на гигантската зала, делвата изглеждаше загубена и не на място. Сама. Уязвима. Лангтън заобиколи масата и прокара длан по студената метална повърхност. После посегна и вдигна делвата с две ръце. Трепет на близост пробяга по тялото му и очите му се напълниха със сълзи.
Подобно на свещеник, понесъл бокал с причастие, Лангтън изнесе делвата с душата на съпругата си вън от склада и пое с нея по ръба на кея, точно над водата. После полека остави делвата на каменните плочи и коленичи до нея. Счупи зеления восък с джобното си ножче и го изчопли, докато оголи лъскавия меден проводник отдолу. Пусна восъчния печат на земята и се спря колебливо. Дали сестра Райт беше сдържала думата си? Дали и след смъртта си в тунелите беше подсигурила възнесението на Сара?
Дори и сега, ако запазеше делвата при себе си, Лангтън можеше да осъществява контакт със съпругата си всеки път, когато пожелаеше. Никой нямаше да знае тайната му. Можеше да отложи сбогуването, нямаше да се чувства така самотен, така изоставен. Можеше да поддържа връзка с нея до деня, в който изхабената ѝ същност избледнееше и се стопеше в нищото.
Колко ли дълго можеше да продължи това? Дни? Седмици? Месеци? В които Сара щеше да е все така пленена в този тесен затвор.
Лангтън наведе глава за момент, после отвори капака на делвата.
Блестящата мъглица излезе от съда, изви се нагоре във въздуха и го обгърна. Мека и топла, загъделичка кожата му. Инспекторът затвори очи и хиляди застъпващи се спомени бликнаха като поток през него: Сара се смее, преди устните им да се допрат в целувка; танцува на тиха музика; тича под дъжда, очите ѝ, приковани в неговите над пламъка на самотна свещ. Усещането на ръката ѝ, почиваща в неговата; кожата ѝ, така гладка под пръстите му; топлината на устните ѝ върху шията му; гласът ѝ, шепнещ нежни думи в ухото му; уханието на парфюма ѝ…
А после тя изчезна. Лангтън се изправи на ръба на кея и проследи с очи как блестящата мъглица се издига, издига и се разтваря в розовата светлина на зората, изгряваща над Мърси. Той протегна ръка и погали отдалеч всяка частичка от любимата душа̀, докато се стопиха до една в слънчевата светлина. Лангтън пое дълбоко студения утринен въздух и остави този момент да попие дълбоко в тялото му, да попие като дъжд. После се усмихна за сбогом и се обърна отново към улицата и пробуждащия се град.
Зад него, златни под лъчите на новия ден, се възвисяваха неподвижните кули и стоманените въжета на Трансатлантическия свод. А отвъд Свода беше Америка.
За автора
Томас Бренън живее на крайбрежието, северно от Ливърпул. Работата му като диспечер в спешна медицинска помощ го вдъхновява да пише в различни жанрове на художествената литература — фентъзи и криминални романи. Има слабост към викторианските мъгли и сенки, ранната наука и алтернативните светове.
notes
1
Възкресители (англ. resurrectionists), известни още като „крадци на тела“ — банди, упражняващи широко разпространена в Англия през XIX пек практика: кражба на тела на наскоро погребани и продажбата им на лекари за анатомични и други медицински изследвания. — Б.пр.
2
В оригинала думата доктор е изписана съзнателно погрешно: doktor вместо doctor. За да запазим авторовата идея, ние обърнахме буквата к. — Artline Studios