В мъглата се дочуха тежки стъпки, а после пред Лангтън изникна полицай с лъскава черна фуражка. Полицаят спря, залюля се на пети и пръсти и загледа инспектора.
Лангтън изопна рамене, кимна за поздрав и продължи пътя си. Тъй като не залиташе и не изглеждаше пиян, полицаят не го спря. Тази мисъл припомни на инспектора бутилките, наредени в барчето му у дома. Уиски и порто. Вино, бренди, коняк. Всичките стояха непипнати, събираха прах вече много дни. Зяносани. Лангтън ускори крачка.
Един въпрос не му излизаше от главата. Връщаше се пак и пак, подобно на молец, блъскащ се в електрическа крушка: защо изобщо някой би искал да плени нечия чужда душа?
А този въпрос водеше до втори: след като я плени, какво би правил с нея?
Младата прислужничка Елси отвори на Лангтън входната врата на дома му. Под газовата лампа в антрето високо на скулите ѝ горяха две алени петна.
— Добър вечер, сър. Имате посетител.
Лангтън свали палтото си и попита:
— По това време на нощта? Кой е?
Елси пое палтото и отвърна поглед:
— Сержант Макбрайд, сър. Каза, че е спешно, затова си позволих да го поканя да ви почака в предната гостна, сър. Дано съм постъпила правилно.
Лангтън не успя да сдържи леката си усмивка.
— Всичко е наред, Елси.
— Да ви поднеса ли нещо за вечеря, сър? Готвачката приготви хубав пай, стек и бъбречета. В килера са.
Лангтън се замисли защо ли все още държи готвачката на работа, при положение, че беше престанал напълно да се храни. Може би защото някога Сара я беше наела. А може би, защото чувстваше, че да освободи готвачката, щеше да означава да приеме, че в живота му наистина е настъпила безвъзвратна промяна.
— Благодаря ти, Елси. Не съм гладен. Това е всичко за тази вечер.
Момичето смутено отвърна поглед и се изчерви.
— О, сър, ще остана още малко, в случай, че вие или сержантът имате нужда от нещо.
Лангтън завари Макбрайд пред камината в предната гостна.
— Аз помолих да ви почакам, сър. Идеята не беше на Елси.
Лангтън хвърли поглед към вратичката на барчето в ъгъла, припомняйки си строените в него бутилки, но после махна на Макбрайд да седне.
— Новини ли носите?
— Няколко, сър. Помните ли Олсен, огняря от Асенсион, онзи, дето видял малка лодка край дока тази сутрин, точно преди обезобразеното тяло да изплува от реката?
— Какво още каза той?
— Нищо, право да ви кажа, сър. Мъртъв е.
— Алкохолът?
Макбрайд поклати глава.
— Докато е спял, някой го е намушкал с нож в гърба, сър.
Лангтън се загледа в пламъците в камината. Съвпаденията никак не му допадаха. Просто не вярваше в тях.
— Имал ли е врагове? Някой от другите моряци?
— И така да е било, сър, всички си мълчат. Обаче убийството е изпипана работа: една-единствена рана през ребрата откъм гърба, право в сърцето.
— Оръжието?
— Занесох го в управлението, сър. Парче шефилдска стомана, тясно острие, дълго до лакътя ми.
Лангтън се опита да си припомни какво точно беше казал огнярят на Макбрайд. Ако безликият труп е бил изхвърлен до дока от малка лодка, тази лодка можеше да е доплавала от хиляди различни места нагоре и надолу по реката, ако приемем, че не е дошла от някой от стотиците закотвени наоколо кораби. Дори и Олсен да беше дал точно описание, търсенето пак щеше да отнеме седмици. Сега обаче тази част от случая тънеше в пълна мъгла.
— Непознати да са се качвали на борда на Асенсион?
Макбрайд се почеса по брадата.
— Странно, че го споменавате, сър. Както във всяко пристанище, капитанът сложил вахта на подвижния мост към кея — на пост бил третият помощник, трезвен и доверен човек. Изглежда по някое време днес той дочул викове за помощ, пляскане във водата и помислил, че нещо се е случило с някой пиян моряк. Затова се втурнал към десния борд със спасителен пояс в ръка.
— Но не видял никого във водата.
— Точно така, сър.
Отвличането на вниманието на вахтения е дало достатъчно време на някого да се качи на борда и да намери Олсен, който навярно, както огнярите на повечето кораби, спял близо до котлите и складовете за въглища. Или пък въображението играеше номера на Лангтън. Възможно ли беше между безликия труп и смъртта на огняря да има връзка? Ако такава връзка съществуваше, то убиецът на Олсен буквално часове след откриването на трупа на доковете трябва да е узнал самоличността на огняря и факта, че той е свидетел на престъплението. А след това да е взел мерки.
— Има и още нещо, сър — продължи Макбрайд, бръкна в джоба на куртката си и измъкна изпомачкан пощенски плик. — Това ви чакаше в управлението, та ви го донесох.