Лангтън хвърли поглед към лицето на мъртвеца там, където плътта преминаваше в кървави кости.
— Явно грабеж — обади се мъжът с кафявия костюм. — Всеки месец вадим от реката неколцина с прерязани гърла или разбити глави.
— А друг път виждали ли сте нещо подобно?
Мъжът се поколеба.
— Доколкото знам, не.
— А вие сте…?
— Пъркинс, инспекторе. Помощник-ръководител на дока.
Конъли отново се изплю ловко в реката, но не каза нищо.
Пъркинс се вторачи в него.
— Разбира се, може да е работа на някой от докерите. Човек никога не знае на какво са способни тия безделници.
Лангтън не желаеше да го разсейват повече, затова каза на Конъли:
— Дай адреса си на сержант Макбрайд и си свободен да се връщаш на работа. Мистър Пъркинс, имате ли някаква представа кой може да е убитият?
Пъркинс дори не погледна към тялото.
— Откъде да знам? Със сигурност не е от нашите работници, не и с тия дрехи.
— Какво имате предвид?
— Ами ботушите, панталона и жилетката — това са казионните дрехи, които КТС раздават на своите.
Лангтън вдигна очи към чудовищния мост.
— Компанията на Трансатлантическия свод?
— Сигурен съм, инспекторе. Човек не може да не забележи ония, които са на служба при тях — перчат се с джобове, пълни със сребро, макар че най-добрите от тия, които се навъртат наоколо, не са повече от изкопчии. Затова съм уверен, че става дума за грабеж.
Сякаш на себе си, Лангтън промълви:
— Но верижката на часовника и пръстените му не са пипани.
— Моля?
Лангтън вдигна очи.
— Къде мога да ви намеря, ако имаме отново нужда от вас?
— В тухлената сграда до входа на доковете, но…
— Благодаря ви, мистър Пъркинс. Ще гледаме да свършим тук възможно най-бързо.
Пъркинс си тръгна, а Лангтън се зае да провери джобовете на убития. Не откри нищо, което да сочи самоличността му, само един ключ, прихванат с фина стоманена верижка към колана на мъжа. Ключът беше триъгълен, с гравиран отгоре му стилизиран мост — приличаше на ключовете, които пазачите използват, за да докажат, че са направили обиколките си по поверените им сгради или маршрути: ключът се пъхаше в уникална ключалка на специално пригоден часовник, който маркираше момента, в който пазачът се отчита.
Теренен пазач или човек от охраната със сигурност би имал пълен достъп до Свода. Би могъл да огледа и да определи най-слабите му места, уязвимите точки, подходящи за саботаж. А и би бил подробно осведомен за факта, че самата кралица ще присъства на тържественото откриване след пет дни.
Лангтън махна на застаналите отстрани с носилка в ръце мъже. Те претърколиха тялото върху брезента и тогава инспекторът за пръв път видя изцяло осакатеното му лице. То му се ухили зловещо. Лангтън затвори очи и пое дълбоко въздух. Когато отново погледна, носачите вече бяха натоварили трупа на черната си, теглена от един кон кола.
— Добре ли сте, сър?
— Отлично, сержант. Отлично.
Макбрайд кимна към последния останал до тях човек — брадат гигант с грамадни плещи.
— А него какво да го правя, сър?
— Кой е това?
— Олсен, сър, огняр на парната бригантина Асенсион. Казва, че към четири часа тая сутрин видял малка лодка да излиза от Канинг Халфтайд Док. Имайте предвид обаче, че е бил мъртвопиян.
Чорлавият моряк се беше вкопчил за стълба на уличната лампа, както оцелял от потънал кораб се държи за случайна дъска сред вълните.
— Записахте ли показанията му?
— Тъй вярно, сър, в основни линии.
— Пратете го тогава на кораба му. Ще говорим с него довечера, като поизтрезнее.
Огнярят се повлече на юг, към изхода на Кингс Док, а Лангтън огледа за последен път мястото. Мъжът можеше да е убит къде ли не, а след това донесен с лодка или карета и изхвърлен във водата. Или просто бутнат от ръба на кея.
А мотивът? Лангтън беше срещал много различни мотиви при работата си: алчност, омраза (предизвикана от разни причини, истински и въображаеми, защото човешката фантазия е неизчерпаема, когато става въпрос за омраза), любов и страх. Или лудост, която беше най-трудна за разгадаване, тъй като се подчиняваше на своя, перверзна логика. Грабежът, най-простото обяснение, не вършеше работа, защото в такъв случай дебелата златна верижка на жертвата, обеците и пръстените му щяха да липсват.
А и крадците нямаха никаква причина да обезобразяват лицето на мъжа.
— Има ли друго, сър? — Макбрайд се беше обърнал към висящия мост, водещ към Гоуър Стрийт.
— Върнете се в управлението — отвърна Лангтън — и помолете доктор Фрай да провери тялото за други татуировки и белези, особено по гърдите и корема. Това не е обикновено убийство, сержант.