Хм, а казваха, че си пътник!
Едва ли друг човек в твоето състояние щеше да успее да подкара патрулката с бясна скорост. И да я забие във влак! Да. Точно онзи влак, с който си достигнал онова малко селце, където да помечтаеш за детството. В градината на баба ти, прегръщал си невени и здравец, със спомен за кокичето — твоето пролетно сестриче, под сянката на люляка. Ограден в далечината от оръжия и крясъци по-тихи от музиката
7 август 2005 г.