— Те ли ти се обадиха, Джонас?
— Дейвид Търнър. В момента дава показания пред военния следовател.
Филип предпазливо пристъпи напред. Не беше лесно, всичко беше подгизнало в кръв.
— С какво са му видели сметката според теб? — попита Джонас.
— Имаш предвид оръжието на престъплението, нали? — попита Филип и се наведе над обезобразения труп.
— До този момент не сме открили нищо подозрително — въздъхна Джонас.
Филип гледаше трупа и не можеше да повярва на очите си. Първата му мисъл беше за катаната, която Мичико опря в тила му по време на срещата с Дзен Годо.
— По всичко личи, че полковник Силвърс е би и убит с японски меч — изказа на глас заключението си той.
— Означава ли това, че убиецът е японец? — попита Дейвид Търнър, току-що влязъл в библиотеката. На лицето му се появи лека усмивка: — Зная, че сте специалист по японските оръжия, лейтенант Дос. Вече имаме отправна точка за следствието…
Филип се готвеше да каже, че оръжието на престъплението вероятно наистина ще се окаже катана, но това съвсем не означава, че тя е била използвана от японец. Дълбоките прорезни рани в тялото на Силвърс бяха нанесени с огромна сила, но безразборно и някак непрофесионално. Резултатът от тях беше огромното количество изтекла кръв… Едва ли човек с известни познания по кенжуцу би нанесъл толкова несръчни удари. Но генерал Хадли не му даде възможност да изкаже на глас тези свои съображения.
— Това ми прилича на жестоко отмъщение — рече той, успя да хване изражението на Филип и извинително добави: — Всичко е наред, синко, Джонас и Търнър вече знаят за уликите, които ми предаде… Снощи ги запознах с тях. Сториха ми се толкова зловещи, че реших да ги споделя с подчинените на Силвърс, преди да запозная Макартър с тях. Убеден съм, че те заслужават това. Не би им станало много приятно да научат новината от външен човек, нали?
Хадли бавно заобиколи сгърчения труп.
— Сега ще отпратя военната полиция — рече той. — Тя няма работа тук… Съгласни ли сте? — очите му пробягаха по лицата на присъстващите, главата му леко кимна: — Добре. Що се отнася до Силвърс, той вече си получи заслуженото. Колкото по-малко хора разберат за неговото предателство, толкова по-добре. Макартър е на същото мнение и ми дава пълна свобода на действие. Той, а без съмнение и всички ние, искаме цялата история да бъде ликвидирана и забравена. Предлагам да прибегнем до версията за самоубийство. Така ще превърнем в пепел всички компрометиращи материали и въпросът ще бъде приключен. Съгласни ли сте?
Джонас и Търнър тържествено кимнаха. Филип се готвеше да възрази, твърде много бяха неяснотите около това брутално убийство. Но погледна смръщеното лице на генерал Хадли и разбра, че сега не е времето за обсъждане на тези неясноти. В известен смисъл тъстът му бе напълно прав. ЦРГ нямаше добра репутация в офиса на президента Труман. Ако истината за тази трагедия стигне до там, дните на агенцията несъмнено ще се окажат преброени.
Той с нежелание кимна, изведнъж се почувства като един от римските сенатори заговорници, решили да убият Юлий Цезар.
С нетърпение очакваше да се притисне в нежната прегръдка на Мичико. Топлината, която се излъчваше от тялото й, го караше да потръпва далеч преди дори да я беше докоснал. Фактът, че и двамата бяха женени, сякаш изобщо не съществуваше. Може би го имаше, но някъде далеч, в непознат и враждебен свят.
Мичико — огненият самурай, със свистяща над главата й катана, беше най-нежната, най-покорната и всеотдайната любовница на света. Но нейната покорност беше необикновена. Тя не се изразяваше в обичайното за кротките жени подлагане на тялото, тя беше нещо съвсем различно — нещо, което японките научават почти от деня на своето раждане: да проявяват безкрайно внимание към желанията и предпочитанията на своя мъж, да се наслаждават на тях заедно с него, а често дори и повече от него.
Това имаше предвид Филип, когато каза на Лилиан, че не би могъл да я научи да разбира японската психика. На такова нещо никой не може да бъде научен. То се възприема бавно и постепенно, неговите корени се крият в неподвижността, внимателното наблюдение, търпението и покорството. Но нито едно от тези качества не беше присъщо на западния темперамент и дух, те дори не присъстваха в тамошния емоционален или интелектуален речник…
Какво хрумване на съдбата — на кармата — беше позволило на него, Филип Дос, да се роди с чувствителност в тази посока, често се питаше той. Нямаше отговор на този въпрос. Вероятно именно качествата, които го караха да се чувства отблъснат от света по време на своето съзряване и които го изпълваха с нетърпение да стане отшелник в света на възрастните, бяха допринесли за силното привличане, което предизвикваше към недостъпната за чужденци Япония. Бяха му лепнали прозвището „специален американец“. За него то беше идентично с признанието, което цял живот се беше борил да получи. Да се откъсне окончателно от представите за живота, които се беше стремил да му внуши бащата. Представи, изпълнени с мрачно примирение.