В стаята се спусна безплътна сянка, създадена сякаш от плетеницата на лунните лъчи.
Хироши присви очи и напрегнато попита:
— Кой е?
Отвърна му тих смях, мрачен и заплашителен, сякаш идващ от пламтящите дълбини на ада.
— Зиро! — прозвуча далечен, сякаш неземен глас.
Хироши почувства как стомахът му се свива. Стана му лошо, тавата му започна да се върти. Зиро! Убиецът, който от години всяваше ужас сред различните кланове на Якудза. Защо е тук? Кой го е изпратил? Кой е той? Безспорно вътрешен човек, в това бяха убедени всички главатари. Но никой не беше в състояние да го идентифицира.
До слуха му достигна предсмъртното гъргорене в гърдите на момичето, това го накара да си спомни за собствената си уязвимост. Присъствието на смъртта се усещаше във въздуха.
Дясната ръка на Хироши Таки потъна под възглавницата и изскочи оттам, въоръжена с „джите“ — къс и остър нож, използван за пръв път от силите на реда в края на феодалната ера в Япония. Между дръжката и острието на ножа стърчаха предпазни шипове от остра като бръснач стомана. Хироши Таки беше майстор в използването на това оръжие.
Дългата сабя на Зиро проблесна на лунната светлина и със свистене се стрелна към него. Хироши протегна ръка и острието на сабята попадна между предпазните шипове. Рязко завъртане и то се заби във футона до тавата му. Хироши светкавично освободи ножа и замахна към незащитеното гърло на убиеца. Зиро му нанесе парализиращ удар в китката, издърпа катаната от рогозката и я насочи към лицето на Хироши. Но той очакваше нападението и го отби по същия начин, по който го беше сторил преди секунда. Този път обаче завъртя дръжката на „джите“ по-рано, опитвайки се да строши острието на дългия меч. Нападателят ловко отмести оръжието си и ножът само се плъзна по него. Хироши замахна слепешката, сигурен, че ще успее да улучи и веднъж завинаги да се отърве от смъртната заплаха.
Но контрата на противника беше наистина светкавична. Зиро използва инерцията на нападението и ловко подхвана шиповете на „джите“ с върха на меча си. Ножът се изтръгна от ръката на Хироши и издрънча на плочите. Трескаво разтворил очи, Хироши проследи движението на катаната, хладно проблясваща на лунната светлина. После изкрещя. Острият като хирургически скалпел връх на оръжието потъна дълбоко в тялото му. Първата от десетките малки, но изключително болезнени рани… Рукна кръв. Хироши изкрещя още веднъж, очите му напразно се опитваха да различат чертите на надвесеното над него лице, тялото му напразно се гърчеше в стоманената хватка… Изви се като дъга, видя съвсем отблизо как ставата на ръката му изскача от рамото.
— Кой си ти? — прошепна на пресекулки той. — Кой си ти?
Здравата му ръка инстинктивно се вдигна срещу връхлитащото острие, от прерязаните пръсти бликна нова струя кръв. Обладани от агонията на предсмъртна сила, те все пак успяха да сграбчат предната част от дрехата на убиеца.
— Кой си ти?
На прага на смъртта Хироши искаше да узнае истината. Защото му се стори, че разпознава нещо в това лице…
— Зиро! — отвърна неземният глас, после стаята отново се изпълни от смразяващия смях.
В останалата част от имота хората на Хироши скачаха на крака, грабваха оръжието си и тичаха към покоите на господаря си. Но когато пристигнаха там, вече беше късно. Двата трупа гледаха с безжизнени очи към дупката в покрива, от която струеше студената светлина на луната. Замръзнали от ужас, телохранителите на Хироши изпитваха чувството, че тук е отмъщавал безсмъртният дух на Буда.
Част първа
Инка. Да уловиш огъня
Пролет, в наши дни
Париж, Токио, Вашингтон, Мауи
На разсъмване Майкъл Дос започна обичайната си концентрация с „Шужи Шурикен“. В буквален превод това словосъчетание означава „разсичане на деветте йероглифа“, а на практика — изричане на девет магически слова. Традиционен ритуал, роден преди векове от будистки секти, занимаващи се с нинджуцу, леене на оръжие и други подобни неща.
Както винаги, Майкъл си представи, че свири на японска бамбукова флейта — инструмента, който беше слушал по време на голяма част от своето обучение. Меките напевни звуци се появяваха в съзнанието му и изместваха на заден план обичаите, езика и порядките на страната, в която се намираше. Така той беше в състояние да се доближи до онази висша истина за живота, която вървеше ръка за ръка с „Шужи Шурикен“. Не беше достатъчно само да изрече деветте свещени слова, които трябваше да му донесат душевно равновесие и закрила; те трябваше да бъдат извикани на живот, а след това — третирани с безкрайна грижа и внимание.