— Ние? — вдигна вежди Лилиан, гласът й беше изтънял от изненадата.
— Идеята за „смъртта“ ми даде Илайн — поясни Филип. — Чувала си за нея, нали? Дъщерята на Мичико… Тримата планирахме операцията. Именно Илайн беше зад волана на колата, която ме преследваше на Мауи. Бяхме си осигурили труп, возех го до себе си на предната седалка по време на „преследването“. Скочих в последния миг, после колата катастрофира и аз „изгорях“… Нямаше друг начин да спрем Уде. Направих някои грешки и той беше на крачка от успеха… — сви рамене и добави: — Вероятно остарявам… Както и ти… Я се погледни, Лилиан! Гола, в едно легло с шеф на КГБ! — главата му тъжно се поклати: — Надявам се, че си здраво обвързана с тях, иначе нямаш никакви шансове за оцеляване!
Отстъпи крачка назад и започна да се разхожда из стаята.
— Когато подозренията ми се насочиха към теб, аз си дадох ясна сметка, че ще ми трябват неопровержими доказателства. Трябваше да те накарам да побегнеш. Но как? Ти вече се беше превърнала в опитен разузнавач, положително щеше да усетиш началото на всяка игра… После баща ти ми каза за предстоящото разследване в БЕМТ и аз разбрах, че всичко е въпрос на време. Ти не можеше да не отчетеш факта, че рано или късно играта ти ще бъде разкрита. Исках сама да направиш първата крачка към бягството, но ти си жена… И като жена си твърде силно привързана към семейството си… Трябваше да разруша това семейство, да накарам членовете му да се пръснат по света, да изчезнат… Първо организирах „смъртта си“, после прибрах Одри. Накрая принудих Джонас да вербува Майкъл…
— Ти си луд! — възкликна Лилиан, успяла най-сетне да възвърне част от самообладанието си. — Да отвлечеш собствената си дъщеря! Не, това не го вярвам!…
— Честно казано, твоето мнение вече е без значение — отвърна Филип. — Но когато имаш време да размислиш, сама ще се увериш в логиката на моите действия. Нима щеше да се решиш на бягство, ако Одри и Майкъл бяха останали у дома?
Лилиан знаеше, че е прав. Къде сбърках, Господи? Сърцето й тревожно се сви.
— Сега вече си напълно сама — добави Филип и намести пистолета в ръката си. — Е, ще имаш компанията на Карск, но на практика той не се брои…
Карск незабавно се възползва от моментното разсейване на противника. Ръката му светкавично измъкна револвера изпод възглавницата, пръстът му натисна спусъка. Веднъж, втори път… Видя как Филип отскача встрани и тялото му изчезва по посока на пода. После магнумът тресна като оръдие, остра болка проряза гърдите му. Лилиан изпищя и се хвърли върху него, голото й тяло почервеня от кръв.
— Жив ли си още, Карск? — наведе се над него Филип.
— Умира — прошепна Лилиан. Беше абсолютно спокойна и това й се струваше много странно. Би трябвало да е потресена, би трябвало да изпитва някакви чувства. Но не изпитваше абсолютно нищо. Душата й изтръпна, единствената емоция в нея беше нещо, което наподобяваше ужас от присъствието на внезапно възкръсналия й съпруг.
— Не се безпокой — усети го безпогрешно Филип. — Обещах на децата да се погрижа за твоята сигурност… — погледът му се премести върху Карск: — Нямах намерение да го убивам, но така пожела съдбата… Предполагам, че това се нарича възмездие. За всичко, което този човек ни стори в Токио, за убийството на Силвърс… — забеляза изражението на Лилиан и добави:
— О, да, веднага се досетих чия работа е това убийство… Карск се е надявал да ни насочи по погрешна следа и именно затова е използвал катана… Но никой японец не би заклал и насякъл жертвата си по такъв варварски начин. А това означаваше само едно — Силвърс е бил убит от човек, който не умее да използва катана. След това си спомних, че именно Карск подхвърли версията за убиец японец и това ме накара да се усъмня. „Чудотворното“ му бягство ме накара да се замисля още повече… В крайна сметка се оказа, че твоята помощ не му донесе кой знае каква полза… Трябваше ми доста време да очертая параметрите на операцията, но накрая бях сигурен, че зная какво става… Оставаше ми само да намеря начина, по който да ви накарам да се разкриете…
Филип протегна ръка и докосна жена си. За пръв път след толкова много години, за последен път в живота си.
— Не се тревожи, Лилиан. В крайна сметка може да се окаже, че не си съвсем сама… До теб ще бъде „Матушка Русия“! — устните му се разтеглиха в бледа усмивка: — Не зная как ще те посрещнат твоите нови господари, когато разберат, че отиваш при тях с празни ръце… Но при всички случаи то ще бъде за предпочитане пред смъртта, нали?