— Така ли? — изненада се Одри.
— Хадли е твърд като скала — кимна Филип. — Винаги се е справял по най-добрия начин. Предателството на майка ти сякаш изобщо не му се е отразило. Но аз го познавам от много години и виждам това, което остава скрито за другите. Дядо ти рухна, Оди… Призна ми, че иска да се откаже от шпионските игри… А това съвсем не е в неговия стил. Ще се погрижи за документа Катей, след което ще подаде оставка… Президентът настоява аз да стана директор на новата разузнавателна агенция, която се създава в Щатите. Майка ти и Карск нанесоха огромни щети на нашето разузнаване… Както казва президентът: „Ние сме осакатени, но все още живи…“
Не пожела да й каже истинските причини за поканата на президента, тях не би споделил с никой жив човек на света. А те бяха прости и ясни: шефовете на американското разузнаване изпитваха истински ужас от познанията и възможностите на Лилиан. Всички те, включително президентът и Комисията по национална сигурност, възлагаха единствената си надежда на него, Филип Дос. Според тях само той беше в състояние да неутрализира огромното предимство, което получава КГБ. Ако, разбира се, руснаците повярват на Лилиан и започнат да се вслушват в съветите й… Сега, след смъртта на Карск, Лилиан беше най-опасният противник на Съединените щати. „Дали най-сетне е доволна от равенството си с мъжките умове?“, запита се Филип.
— Ще приемеш ли поста? — попита Одри.
Филип насочи поглед към далечните, покрити със сняг планински върхове, Одри неволно потръпна. За пръв път ясно усети колко важно за семейството му ще бъде решението, което предстои да вземе.
— В момента още не зная — отговори той. — Важното е, че убедих Сам да дойде с нас в Япония. „Хубаво е, когато знаеш, че все още имаш семейство“, каза ми той… А ти винаги си била неговата любимка, Оди… — притисна я до рамото си и продължи: — Илайн също много държи да стане близка с теб. Готов съм да се обзаложа, че само след една седмица вие с нея ще бъдете неразделни!
— Дано не стане — засмя се Одри. — Иначе Майкъл ще остане на сухо! — но вътре в себе си беше доволна. Въздъхна и кимна с глава: — Добре, ще дойда… И без това ми е мъчно за малката Тори. За дядо също трябва да се погрижим…
Господи, колко е хубаво да имаш близки!
Филип усещаше топлината на тялото й, сърцето му се изпълваше с увереност, че скоро ще усети и обичта й. „Време, това е всичко, от което се нуждаем, въздъхна в себе си той. Нали и Майкъл го каза? А аз ще направя всичко необходимо, за да не се разделяме повече…“
После започна да мечтае. За Япония, за зеления чай и вишневите цветове, за удоволствието да бъде сред близките си. Съжаляваше единствено, че там няма да е Джонас. Поне тялом…
Притисна Одри до гърдите си. Ето това е действителната разлика между нас, Лилиан. Дълги години ми бяха нужни, за да науча една проста истина. Но сега вече зная за какво си струва да се живее.