Когато успееш да промениш начина, по който противникът възприема околната среда, ти си постигнал истинско съвършенство в стратегията.
Дали Илайн не практикува „шимпо“? Дали умишлено не се обвива в тайнственост, или просто е толкова открита и непосредствена, колкото изглежда? В съзнанието на Майкъл отново изплува последният му ден в школата на Цуйо. Колко беше лесно да разгадае намеренията на сенсея! А какво беше казал баща му след това? Първо трябва да идентифицираш злото, а после да се бориш с него. Накрая трябва да направиш всичко възможно това зло да не с е превъплъти в теб. Колкото по-възрастен ставаш, толкова по-трудно ще ти бъде да постигаш това.
Къщата спеше, отговори на въпросите му нямаше.
Пътят означава истина, помисли си Майкъл. Той е „тендо“.
Рязко се изправи и влезе вътре. Взе телефонния апарат в кухнята и набра номера на летище Кахулуи. Направи си резервация за един от полетите по вътрешните линии, след това се свърза с международното летище на Хонолулу. Най-накрая набра домашния телефон на Джонас.
Отсреща вдигнаха още при първото позвъняване.
— Чичо Сами?
— О, Майкъл. Как си?
Беше му се обадил веднага след като напуснаха къщата на Ичимада Дебелака и се бяха настанили тук. Кога беше това? Вчера? Разказа му всичко, което се беше случило от пристигането му в Мауи насам.
— Някакви новини за Одри? — попита накрая той.
— Все още нищо — отвърна Джонас. — Но ти не се отчайвай, правим всичко възможно после побърза да смени темата: — Свързах се с федералните власти в Мауи, никой няма да те разпитва за касапницата в дома на Ичимада.
— Мисля, че предчувствието ти за Япония ще излезе вярно — промълви Майкъл. — Всички следи водят натам, тази сутрин вземам първия самолет за Токио.
— Направи това, което считаш за необходимо, синко — отвърна Джонас. — Аз тук съм изправен пред дълбока криза, изглежда няма да успея да я преодолея. След цяла година тежки преговори за постигане на военно-търговско споразумение с Америка японците изведнъж смениха позицията си. Вчера техният министър-председател официално уведоми президента, че Япония анулира всички индивидуални търговски споразумения между нейни и наши фирми. Без обяснения, без причини. В момента няма никакви изгледи за възобновяване на преговорите.
Цялата нощ прекарах на Капитолийския хълм. Конгресът реагира така, както се очакваше — гласува закон за митата и тарифите, който си прилича като две капки вода със закона Смут-Хоули, приет преди няколко десетилетия. Преди десет години Америка вероятно би се справила с последиците от подобен удар, синко. Но днес това е невъзможно. Въпреки това никой пет пари не дава за жестоката депресия, която ще настъпи и националната икономика след приемането на този строго протекционистичен закон!
— По всичко личи, че си затънал до гуша в работа — отбеляза Майкъл.
— На всичкото отгоре има голяма вероятност БЕМТ да бъде закрито завинаги — въздъхна Джонас и с няколко думи му разказа за доклада, който му беше показала Лилиан.
— Добре ли си, чичо Сами? — попита Майкъл, доловил нещо необичайно в гласа насреща.
— Честно ще ти кажа, че този път нямам увереност в победата — тежко въздъхна Джонас.
Майкъл окачи слушалката, душата му се изпълни с дълбока тревога. Върна се обратно на верандата, пое с пълни гърди свежия нощен въздух. Тук, в сърцето на долината Иао, имаше чувството, че наистина се намира в някакъв приказен замък.
Зад него нещо прошумоля. Обърна се и видя, че Илайн е отворила стъклените френски прозорци на спалнята си. Беше облечена в джинси и мъжка риза с дълги ръкави, косата й меко блестеше на лунната светлина.
— Чух, че си тук — прошепна тя.
— Съжалявам, не исках да те будя.
— Вече бях станала — отвърна тя и обърна лице по посока на долината. — Тук нощите са прекрасни… По-прекрасни дори от дните, ако това изобщо е възможно…