Съзна, че ако отстъпи пред желанието на гъвкавото й тяло, пред желанието, което изпълваше с луда възбуда и него, той ще я загуби завинаги.
Има друг начин, помисли си той. Нежен като лунната светлина, като полъха на пролетния ветрец. Бавно се изтръгна от здравата й прегръдка, още по-бавно се смъкна на колене.
Усещаше присъствието на нощта около себе си. Чувстваше нейния дъх, чуваше помръдването на птиците в гнездата, свистенето на крилете на нощните хищници, тръгнали да търсят храна. Ветрецът разхлаждаше страните му, гарвановата коса на Илайн безшумно се развяваше над главата му.
Джинсите й бавно се свлякоха към глезените. Той вдъхна аромата на свежата й плът, главата му се притисна в бедрата й.
Нежно, каза си той. Много нежно. Въпреки огромното желание на собствената си плът, заплашващо всеки миг да изригне като вулкан. Въпреки мъчителната сладост на болката, въпреки влудяващия стремеж да се слее с нея. Сега, веднага! Грубо и агресивно — точно по начина, по който го искаше тя.
Пръстите му подеха деликатната си работа, езикът му нежно я докосваше. Защото, в крайна сметка, той искаше да я притежава. По всички възможни начини. Той искаше нея!
Окъпани за миг от светлината на звездите, те отново потънаха в непрогледния мрак. Майкъл проникваше все по-дълбоко и по-дълбоко. Там, в самата същност на съществуванието й. Илайн се приведе над него, твърдите й гърди се притиснаха до мускулите на гърба му. Леко забити в кожата му, ноктите й показваха степента на насладата, същото доказваше и потръпването на бедрата й.
Езикът му пробяга нагоре-надолу, от устата й се изтръгна тихо стенание. Имаше чувството, че тялото й се запълва от гореща, изключително приятна течност… Като стопено масло. Приятните тръпки я разтърсваха цялата, чак до връхчетата на пръстите. Бедрата й се притискаха към лицето му, едва наболата четина на брадата му издраска меката кожа от вътрешната им страна. Тя потръпна и още по-силно се наведе напред. Разтопената лава вътре в нея се разпени, готова да кипне. Очите й се затвориха, главата й се изпразни.
Почувства дъха му върху лицето си, клепачите й потрепнаха и се разтвориха. Очите му грееха на сантиметър от нейните.
Сякаш сме двойка вълци, съвкупяващи се сред непристъпните скали, помисли тя. От него се излъчва топлината на желанието, нейното тяло й отвръща с обилни сокове…
Протегна ръка да го докосне, но това не беше достатъчно. Голото й тяло се плъзна надолу, устата й го пое, от гърлото й се изтръгна глух стон. Вкусът му беше невероятно възбуждащ, пръстите й се спуснаха между краката. С изненада откри, че е на ръба на нов оргазъм, стана й страшно приятно…
Усети го да нараства в устата й, повдигна се леко нагоре и притисна тяло в неговото. За момент останаха напълно неподвижни, възбудените им органи се докосваха, ръката й леко го придържаше. И толкова. Удоволствието беше невероятно, изтънчено, съвършено. Обагрено от очакването.
Майкъл прие играта, всяка фибра на тялото му усещаше пулсиращите вибрации на нейната женственост. Изобщо не беше необходимо да помръдва. Ароматът на тялото й се смесваше в странна комбинация с особената миризма на листенцата „ти“, той изпита чувството, че двамата са сами във вселената, увиснали сред звездите.
После тялото й леко помръдна, той беше убеден, че е свързано с неговото не само в една точка влудяващо възбуждаща, а с всяка молекула, с всяка нервна клетчица. Усети, че моментът на изпразването е близо. Опита се да го отложи, да продължи още малко това невероятно удоволствие. Но могъщата вълна на желанието пробяга по плътно притиснатите им тела, вече никой от двамата нямаше сили да се сдържа.
От устата му се изтръгна дрезгаво стенание, торсът му рязко се вдигна нагоре. В същия момент оттатък тъмната сянка на скалата нещо помръдна, до слуха му достигна някакъв звук. Приличаше на протяжен религиозен припев, придружен от глухо думкане на тъпан. Понечи да извърне глава в посока на звука, но Илайн се надигна и притисна гръд до устните му. Отново се разтопи в нея, после настъпи блаженото облекчение. Сладко и продължително, като началото…
Жожи Таки влезе в стаята на Шозо.
Той гледаше майсторски гримираното лице на Марлон Брандо върху осемдесетсантиметровия екран на телевизора. Побелелите сколуфи и дълбоко врязаните бръчки превръщаха актьора в напълно достоверен Кръстник.