— Сънищата не съществуват — тихо промълви той. — Те придобиват очертания от подсъзнателното у нас, а не от заобикалящата ни среда.
— Човешкият мозък е нещо ирационално, Майкъл. Отдавна би трябвало да знаеш това, но въпреки всичко търсиш обратното…
— Светът на духовете те привлича неотразимо, нали? — вдигна глава той. — Но едновременно с това знаеш, че той не може да бъде заместител на реалния живот.
— За какво говориш?
— Просто намеквам, че това може би е още един опит да се избяга от действителността…
— Като булимията?
— Само ти знаеш отговора на този въпрос — сви рамене той.
— Нищо не знам — тъжно поклати глава тя. — Защото единственият урок на живота, който помня добре, ми препоръчва да не вярвам на нищо и на никого — обърна се и започна да се спуска по тясната пътечка.
— Дори и на себе си? — тръгна след нея Майкъл.
— Особено на себе си!
Коленичила пред олтара на богинята лисица, Мичико усети чуждото присъствие зад гърба си.
— Мичико? — прозвуча гласът на Жожи.
— Здравей, братко — отвърна, без да се обръща тя. — Как си?
— Трябва да поговоря с теб.
— Почакай да приключа с молитвите си и ще се разходим в градината.
Жожи погледна двамата едри мъже, изправили се на крачка зад Мичико, и поклати глава:
— Не, искам да говорим насаме.
Главата му беше извърната така, че пазачите да не виждат движението на устните му.
— Ако става въпрос за Масаши, отговорът ми ти е известен…
— Моля те, Мичико. Зная кои си тези пазачи. Трябва да говорим на четири очи.
Тя долови отчаянието в гласа му и леко кимна с глава:
— Добре.
Замисли се за момент, после добави:
— Може да стане по времето, което използвам за тоалет… В шест часа… Помниш ли онова място от оградата, което се нуждаеше от поправка?
— При дупката на лисиците?
— Да. Вместо да я запуша, аз всяка сутрин ходя да проверявам дали мястото е свободно. Лисиците трябва да имат достъп до тук. За тях това е свещено място… — на лицето й се появи усмивка, не искаше пазачите да разберат, че разговорът е сериозен: — Дупката е достатъчно широка, за да се промушиш през нея. Ела на входа на кухнята малко преди шест. Ще кажа на готвачката да те пусне.
В шест без четвърт Жожи се промуши през лисичата дупка в бамбуковата ограда и тръгна към вратата на кухнята. Възрастната готвачка, служила дълги години в къщата на доведената му сестра, бързо го вкара вътре. Поведе го към стаите за почивка, почука на една от плъзгащите се врати и леко кимна с глава.
Жожи се отпусна на колене и влезе. Стаята беше изцяло от камък, запълнена с гореща пара. В дъното се виждаше голият гръб на Мичико, температурата беше толкова висока, че той веднага започна да се поти.
— Отстраних момичетата — каза Мичико. — Казвай каквото имаш да ми казваш, Жожи… Времето ни е малко.
— Разбрах къде крият Тори.
За момент му се стори, че Мичико не го е чула. После тялото й потръпна, от устата й се откъсна тих вик:
— Къде?
Обърна се, лицето й беше по-бяло от парата.
— Господи, къде е малката ми внучка?
— В един склад на кея Такашиба. Знаеш ли го?
— Разбира се — кимна тя. — Петдесет процента от него принадлежат на Нобуо, по-точно на „Ямамото Хеви Индъстриз“… Но как разбра, че Тори е там, Жожи-сан?
Той й разказа. Как е направил опит да си осигури подкрепата на Кай Шоза, как е стигнал до Козо Шина и какво го е посъветвал да стори той. И накрая това, което двамата с Шозо бяха видели в склада.
— Господи, колко глупаво си постъпил! — клюмна главата на Мичико.
— Ако беше приела да ми помогнеш, това нямаше да се случи — обвинително повиши тон Жожи. — Разбрах всичко едва след като зърнах Тори. Разбрах защо не си била в състояние да ме подкрепиш срещу Масаши…
— Ох, Жожи — въздъхна тя. — Нищо не си разбрал! Надявах се поне ти да останеш настрана, поне на теб да бъде спестено унижението!
— Какво искаш да кажеш? — втренчено я погледна Жожи.
— Преди месеци брат ти Масаши сключи сделка с Козо Шина.
— Какво?!
— Не викай, Жожи-сан. Стой спокойно и ме изслушай. Шина казва, че е с теб против Масаши, но същото казва и на него. Въпросът е каква е неговата цел? — помълча малко, после тихо възкликна: — О, Буда! Шина ли ти даде идеята да проникнеш в склада Такашиба?
Жожи кимна с глава.
— Естествено това ще стане достояние на Масаши, вероятно така иска Шина… Масаши ще те убие и тогава остава само един брат от фамилията Таки… Познавам Шина, убедена съм, че вече е намислил как да се отърве и от Масаши. И мечтата на живота му ще се превърне в действителност: кланът Таки ще бъде напълно унищожен!