— О, не!
— Не трябва да губим нито секунда! — изправи се Мичико. — Подай ми хавлията. Трябва веднага да ме изведеш от този дом! Трябва да спасим Тори! Успеем ли, вероятно ще имаме шанса да се изправим срещу Шина на равни начала! — Жожи се зае да я подсушава, на лицето й се появи бледа усмивка: — О, да! Това ще ми донесе удовлетворение! Козо Шина има много грехове, за които трябва да отговаря!
Илайн и Майкъл се прибраха в къщата, взеха по един душ и смениха дрехите си. Събраха се отново в кухнята, беше малко след осем часа сутринта.
— Времето ми изтече — тихо промълви той. — След два часа отлитам за Токио.
Илайн изстискваше плодов сок на масата.
— На летището ще имаш затруднения — рече тя и побутна към него сутрешното издание на „Хонолулу Адвъртайзър“. На първа страница имаше крещящо заглавие, изписано с тлъсти черни букви: „МАСОВО УБИЙСТВО В ЗАПАДНИТЕ ПЛАНИНИ НА МАУИ.“ Под него следваше подробно описание на битката в дома на Ичимада Дебелака. — Полицията е навсякъде, да не говорим за агентите от Службата за имиграция и натурализация. Тази служба се бори с мрежата на Якудза на Хавайските острови, никога няма да успееш да се измъкнеш…
— Няма проблеми — успокои я Майкъл. — През нощта говорих с моите хора във Вашингтон. Нещата с властите са уредени. Никой няма да се занимава с нас, в това можеш да бъдеш сигурна… Но аз трябва да замина за Токио, всички следи водят натам. Имам контакти, ще успея да открия Уде. Той положително отдавна се е измъкнал…
— Може би — промърмори Илайн и разцепи на две сочна папая. Загреба с лъжица черните горчиви семена и я поднесе към устата на Майкъл. Семената блестяха, приличаха на пресен хайвер.
— Благодаря.
— Но има шанс Уде още да е на острова — продължи тя. — В такъв случай съм сигурна къде може да бъде открит — ръката й загреба втора лъжица от сочния плод, но Майкъл отказа с поклащане на глава.
— Не мисля, че този шанс е голям — промърмори той. — Но това не означава, че трябва да го пренебрегваме.
Настаниха се в джипа и потеглиха.
— Защо чак сега споменаваш за това? — попита Майкъл.
Илайн ловко въртеше волана по тесния път, майсторски задмина някакъв автобус с японски туристи.
— Защото сега ми хрумна — призна тя. — Едва след като ми каза, че твоите хора са уредили нещата с властите. Уде не би могъл да напусне острова през нощта на престрелката, полетите започват едва сутринта. Но тогава вече е било късно, федералните агенти положително биха го засекли. Местната организация на Якудза има добри отношения с полицията, но с федералните власти положението е съвсем различно…
— Не виждам никаква връзка между това и твърдението ти, че знаеш къде се крие Уде, дори и да се окажеш права… — въздъхна Майкъл.
— Не е толкова трудно — отвърна Илайн. — След смъртта на Ичимада подчинените му са объркани… Дебелака упорито отказваше да подготви свой заместник тук… Той беше твърд привърженик на „катамичи“ — древното средство на главатарите на Якудза за укрепване на едноличната им власт. Непрекъснато противопоставяше заместниците си един срещу друг, обичаше да им казва: „Ще победи най-добрият“… А когато най-добрият най-накрая успяваше да спечели битката, той буквално му отрязваше краката…
Напуснаха долината Иао и поеха на изток, към Уайлуку.
— Има обаче един човек на име Оме — продължи Илайн. — Неговото поле на дейност е централното, тоест — в и около летището. Хората му се занимават с вносно-износни операции. Оме беше подчинен единствено на Ичимада. Логично е да се допусне, че Уде се е свързал с него, особено ако е разговарял с Масаши… Оме е доверен човек на Масаши.
Прекосиха бедните покрайнини на града и поеха по пътя, на който се бяха запознали. Илайн намали скоростта, очите й внимателно опипваха скалите наоколо. Открила това, което търси, тя отби встрани и спря.
— Ето там — посочи ръката й. — Използвай бинокъла.
Майкъл видя тесен павиран път, който се виеше нагоре в планината. Той очевидно водеше към Кахакулоа, край него се виждаше старото гробище, което вече познаваше.
Китка дървета почти закриваше къщата, която беше построена на стръмния склон. Майкъл насочи бинокъла натам. През мощното увеличително стъкло всичко се виждаше с кристална яснота. Пред къщата имаше паркирана кола, не се забелязваше никакво движение.