— Готов ли е? — повтори въпроса си Масаши.
— Сега ще видим — отвърна Нобуо. Сърцето му беше стиснато от ледени пръсти, имаше чувството, че някой друг говори вместо него. Екипът от механици се зае с подготовката за полет. Той ги погледа известно време, после тръсна глава и добави: — Нормалната скорост на полета превишава четири пъти скоростта на звука, при екстремни ситуации лесно се стига и до шест…
Помогнаха на пилота да се настани в кабината, люкът над главата му щракна. Всички се отдръпнаха на безопасно разстояние и двигателите бяха включени.
— Скоростта не е единствената отличителна черта на този самолет — добави Нобуо. — Особено ако гледаме в перспектива.
Далечната стена на огромния хангар бавно се плъзна встрани, зад нея блесна бетонна писта. Изтребителят бавно се плъзна към нея и спря, до слуха им долетя свистенето на двигателите, бързо набиращи необходимите за излитането обороти. Въздухът затрептя от високата температура, силуетът на машината се размърда като жив.
Нобуо кимна на Масаши и го поведе към командния пункт. Спряха пред работещ радарен екран.
— Всичко е готово — каза Нобуо и кимна на един мъж със слушалки на главата. Той каза нещо в микрофона и ФАКС-ът изведнъж се втурна напред. Още преди Масаши да успее да го фиксира с очи, той вече се откъсваше от пистата. В следващата секунда сребристото му тяло се стрелна под остър ъгъл нагоре и изчезна в небето.
— Кога? — дрезгаво попита Масаши, останал без глас от обзелото го вълнение.
— Точно след петнадесет секунди самолетът ще бъде на удобна за радара височина и пилотът ще задейства устройството — отвърна Нобуо. Очите му се насочиха към екрана, миг по-късно върху него започна да мига ярка точица. — Ето го! — въпреки съмненията и страховете си, той усети как го обзема нетърпеливо очакване. В крайна сметка ФАКС беше негово творение!
— … Четири, три, две, едно — започна да отброява той, без да откъсва очи от бягащата по екрана точица.
В следващата секунда самолетът изчезна от радара, сякаш никога не е бил там.
— Буда! — възкликна Масаши.
Очите им се прехвърлиха върху катодната тръба, излъчваща синкава светлина. Нищо не нарушаваше гладката й повърхност. Устройството за изплъзване от радарен контрол действа безотказно, помисли Нобуо. Сега ФАКС е невидим, но следва курса си. Масаши спокойно може да разчита на него, за да пусне термоядрения си товар над територията на Китай. И вероятно никой няма да е в състояние да го спре.
В момента на експлозията Илайн се готвеше да сложи нова лепенка върху разранения нос на Майкъл. След борбата с Уде той отново беше започнал да кърви.
— Достатъчно, Майкъл — промърмори тя. — Не можеш да се сравняваш с…
В същия миг тресна оглушителната експлозия, кабината се изпълни с ослепителна светлина, въздухът натежа от задушлив бял дим.
— Какво става? — подскочи Майкъл. Тялото го болеше ужасно, главата му се въртеше. Необходимо му беше огромно усилие на волята, за да потиска болката.
— Уде! — изкрещя Илайн.
Треснаха изстрели, телата на двамата помощник–пилоти се строполиха в средата на пътническия салон. От вратата на пилотската кабина надникна командирът, ръцете му стискаха аптечката за първа помощ, която Илайн беше поискала минута преди това.
— Включвайте двигателите! — извика Илайн.
— Но какво става?… — объркано я изгледа пилотът.
— Сядайте на щурвала и тръгвайте! — заповяда Илайн с нетърпящ възражение тон.
— Нямаме достатъчно гориво — възрази командирът.
— Ще стигне ли за няколко кръга ниско над земята?
— Да, но люкът на товарния отсек е отворен…
— Ще летите ниско! — тръсна глава Илайн. — Хайде!
Блъсна Майкъл на пода на пътническия салон и изчезна зад вратата.
Командирът седна на мястото си и започна да включва различни уреди. Миг по-късно завиха реактивните двигатели.
Майкъл с мъка раздвижи крайниците си и зае позиция зад една от седалките. Илайн не се виждаше никъде. Тежката машина се раздвижи, в същия миг над него се появи главата на Уде. Револверът се насочи в гърдите му, дупката на дулото изглеждаше черна и огромна.
Сви глава в раменете си и хлътна зад седалката в момента, в който тресна изстрелът. Куршумът улучи металната рамка на креслото, разлетяха се искри. Самолетът започна да набира скорост. Замаян и напрегнат, Майкъл кой знае защо се запита какви обяснения е дал пилотът по радиото за внезапното си излитане. На тази писта всеки момент щеше да се приземи поредният тежък лайнер от континента, въздушният трафик над острова също беше достатъчно оживен.