— Какво искаш да кажеш? Сама да се грижиш за себе си?
— В ЦРГ ли се научи на този номер? — въздъхна Лилиан. — Да увърташ, вместо да отговаряш на поставените въпроси? Попитах те нещо съвсем просто — къде беше тази вечер?
— С кого се срещаш, Лил? — тихо попита той. — С Джонас?
— Не се дръж глупаво!
Независимо от промените, тя все пак не беше успяла да се научи да лъже.
— Искам да зная истината — каза той, питайки се всъщност, защо това трябва да е толкова важно. Той самият има любовница, какво чудно има в това и тя да е сторила същото? Душата му се сви някак не можеше да приеме тази груба формулировка. Мичико не му беше любовница, връзката им най-малко приличаше на бягство от дома за отмора и разнообразие. Но каква е в такъв случай тя? Отговор на този въпрос нямаше.
— Истината ли? — попита Лилиан. — Но защо ти е тя Фил? Дори да я чуеш, ти едва ли ще я разбереш. Прекалено си затънал в собствените си тайни, реалният живот вече не означава нищо за теб.
— Преувеличаваш — промърмори той.
— Така ли? Я се погледни! Разговаряш с мен, без да казваш нищо, абсолютно нищо! Не желаеш да отговориш на въпроса ми, не…
— По-скоро на подозренията ти — прекъсна я той.
— На въпроса ми — настоя тя. — Не желаеш да кажеш къде прекарваш голяма част от времето си, знам само, че не е в службата. Какво трябва да си помисля аз? Какво би помислил ти, ако си на мое място?
— Знаеш ли къде е бедата, Лил? — въздъхна той. — Ти просто искаш да бъда такъв, какъвто никога не съм бил и едва ли ще бъда.
— Това е изключително удобен отговор — тръсна глава тя. — Спокойна ли е съвестта ти? Е добре можеш да забравиш всичко. Няма да позволя подобно унизително положение. Ти си едната страна на нашия брак, следователно половината вина е твоя!
— Вина за какво?
Тя затвори очи, тялото й се размърда под завивките.
— Аз те обичам, Фил — прошепна. — Господ ми е свидетел, че наистина те обичам — очите й рязко се разтвориха: — Няма да ти простя, ако разбера, че ме мамиш! Но няма и да те напусна! Защото ти все още си човекът, с когото искам да прекарам живота си.
— А може би искаш прекалено много — тихо отвърна той. — В мен има някои неща, които никога няма да разбереш.
— Защото не мога или защото не ми позволяваш да ги разбера? — горчиво попита тя.
Той не отговори. Страхуваше се да отговори.
— Нещата не вървят, Фил — тъжно поклати глава тя. — Нима не виждаш, че не се разбираме? Нима не виждаш, че не правим опит да се опознаем и сближим? А без подобен опит никога няма да узнаем на какво сме способни заедно в този живот!
— Това не е вярно! — възрази Филип.
— Вярно е, разбира се — отвърна Лилиан и в гласа и отново се долови онази странна нотка на самоувереност. Ти предпочиташ да си останеш непознат, това отговаря на вроденото ти чувство за тайнственост, затваряш се с Джонас и кроите тайните си планове. Струва ми се, че това ви доставя огромно удоволствие!
— Такава ми е работата, Лил. Според мен я приемаш прекалено лично.
— Не е така — възрази тя. — Защото ти не се отнасяш към нея като към обикновена работа. Ти я обичаш, аз съм принудена да се боря с нея за частица от твоето време. Но с какво всъщност се боря? Със сенки. Затова борбата ми е безсмислена. Зная, че ако трябва да избираш между сенките и светлината, ти ще избереш сенките.
— Но защо тогава не го приемеш?
— Защото е погрешно! Не така трябва да живееш живота си. Твоята тайнственост прилича на капитализма, при това на най-грозните, най-алчните и отвратителни негови черти. Онези, които някои хора искат да бъдат дълбоко покрити!
— Кои хора?
— Такива като баща ми, например — сви рамене Лилиан.
Той се изправи, очите му гневно проблеснаха.
— И като мен, нали? Искаш да кажеш, че и аз съм като баща ти!
— Много ми се иска да не си — въздъхна Лилиан.
— И наистина не съм, Лил — каза той. — Много ми се ще да осъзнаеш това!
— Но нима не виждаш колко много си приличате? И двамата трупате тайни, и двамата жадувате за тях. Убедена съм, че не можете да живеете без това. Но такъв живот не е за мен, Фил! Той автоматически ме изхвърля встрани.