— Съмнявам се, че има такова — поклати глава Филип. — Женен е, има две деца, обича жена си и тя него…
Ватаро Таки изсумтя и кимна на Мичико да допълни чашата му с чай.
— Дос-сан, вече е време да разберете, че семейните мъже в Япония — имам предвид абсолютно всички семейни мъже — водят свой отделен живот. Понякога той е таен, понякога — не. Но винаги го има. Затова нашата задача е да открием тайния живот на Кенжи Харагами.
След известно време Филип започна да подозира, че са допуснали ужасна грешка. Всичко започна с един кошмар, който го изтръгна от съня и го накара да се изправи в леглото. Отново беше момче, отново живееше в Латроуб, Пенсилвания. Беше нощ, стиснал в ръце бащината си пушка, той преследваше своя дивеч. Бягаше през заскрежените ниви, не след дълго потъна в нощната гора, изпълнена с тайнствени шумове, луната посребряваше водата на тихо бълбукащото поточе. Лек ветрец разклащаше клоните на дърветата, някъде наблизо прозвучаха призивните вопли на сова.
Усещаше, че е близо до жертвата си. Увеличи крачка, пушката беше готова в ръцете му. Нагази в поточето, студената вода се чувстваше дори през дебелата кожа на ботушите. Дишаше учестено, въздухът излиташе от устата му на гъсти облачета пара.
После засече своята жертва. Закова се на място от изненада. Оказа се, че това не е животно, а човек.
Отпусна се на коляно, опря приклада в рамото си и се прицели. В момента, в който пръстът му започна да обира луфта на спусъка, жертвата протегна ръце нагоре и раздра лицето си с нокти. То се смъкна като маска, под него се показа друго, странно познато.
Точно когато започна да го идентифицира, това лице също беше смъкнато, под него се показа трето. Разтърсен от ужас, Филип натисна спусъка. Куршумът се заби в лицето на жертвата, но за разлика от действието на нормален куршум 22-ри калибър, той не проникна навътре, а просто го пръсна на късове. Отдолу се показа още едно лице…
Филип потръпна и се събуди, целият плуваше в пот. В продължение на една минута не можа да определи къде се намира. После извърна глава и видя спящата до него Лилиан.
И едва тогава разбра смисъла на сънувания кошмар.
На следващата сутрин отиде при Ед Портър — човека, който посрещна него и Джонас при пристигането им в Япония.
— Искам да ми направиш една услуга, Ед — каза той.
— Разбира се — кимна Портър и намести купчината папки под мишницата си.
Филип го хвана за ръка и двамата влязоха в помещението за съхраняване на архивите. Очите му се спуснаха към папките.
— Много работа ли имаш?
— Разнасям боклуци — промърмори Портър. — Търнър ме превърна в момче за поръчки. Всички компрометирани от Джибан висши правителствени чиновници трябва да бъдат настанени в секретните ни квартири. А аз трябва да изготвя и изпратя на вестниците достоверни съобщения за тяхната „смърт“, да изпратя съответните съболезнования на семействата им… Всичко това трябва да успокои Джибан, да ги накара да си помислят, че изобщо не се съмняваме в тяхната информация.
— Не е като едно време, а?
— Никак, дяволите да го вземат! — горчиво тръсна глава Портър. — Полковник Силвърс ми възлагаше оперативни задачи. Аз съм специалист в събирането на поверителна информация, но откакто му видяха сметката никой нищо не ми е възложил!
— Това е именно заради Силвърс — внимателно го погледна Филип. — Никой не иска да му напомнят за развалената ябълка…
— Там е работата, че полковникът никога не е играл двойна игра! — убедено отвърна Портър.
— Така ли? — вдигна глава Филип. — Какво те кара да мислиш по този начин? Уликите и доказателствата…
— Всичко е подхвърлено и не струва пукната пара! — отвърна възбудено Портър, остави папките на близката масичка и запали цигара: — Дай ми половин ден, лейтенанте, повече не ми трябва. Ще ти донеса такива улики, че сам ще повярваш, че си убил майка си! Сигурен съм, че полковникът беше чист, защото зная каква информация съм му предавал. Веднага бих разбрал, ако тази информация става достояние на Джибан или на който и да било друг. Той беше чист, действията му винаги са били логични и правилни!
Филип потръпна от лошо предчувствие, в главата му отново изплува кошмарният сън от отминалата нощ.
— Казвал ли си това на някого? — тихо попита той.