— Разбира се. На Търнър. Записа го дословно и обеща да го придвижи по съответните канали.
— Разбирам.
Но защо Портър не беше се свързал с него, запита се той. После си даде сметка, че сам би трябвало да го потърси, но неволно беше отстъпил пред убедителността на доказателствата. Ами да, как няма да отстъпи? Те са били подготвени лично за него, подредени като маса за пикник! Въздъхна при мисълта за собствената си глупост, после почука с пръст по устните си:
— Хей, Ед, какво ще кажеш, ако отново ти възложа оперативна работа?
— Излишен въпрос, лейтенанте — светнаха очите на Портър. — Хич не ми понася да съм товарен кон на Търнър, освен това оперативната работа ми липсва!
— Добре — кимна Филип. — Как си в проследяването?
— Мога да проследя Орфей чак до ада и пак няма да разбере! — тръсна глава онзи, на лицето му се появи широка усмивка. — Освен това никой не познава Токио по-добре от мен, завирал съм се и в най-затънтените му краища… — угаси цигарата си и добави: — Дай ми името и описанието на обекта, останалото е моя работа.
— Името ще ти бъде достатъчно — тихо отвърна Филип.
Портър потръпна от особения тон в гласа му и вдигна глава:
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че ще вървиш по стъпките на жена ми, където и да ходи тя! — отчетливо отвърна Филип.
Именно на Филип се удаде да открие начина за проникването в клана Таки. В един от седмичните оперативни доклади на ЦРГ относно акция на американската армия срещу комарджийски синдикат в северните предградия на Токио той изведнъж се натъкна на познато име. Кенжи Харигами, главен съветник на Ген Таки.
Интересът на ЦРГ към операцията се дължеше на подозренията, че един от собствениците на нелегалните игрални домове се занимава с контрабанда на оръжие. А Кенжи Харигами бил заловен в качеството си на клиент. В доклада се споменаваше, че Харигами е успял да се откупи, срещу него не са повдигнати никакви обвинения.
Филип се замисли. Информацията можеше да се окаже и без никакво значение. Много от членовете на Якудза бяха отчаяни комарджии, това беше просто един от начините им за разтоварване. Но когато се поразрови по-надълбоко, той откри, че Кенжи Харигами е чест гост и в други игрални заведения, включително и такива, които нямат нищо общо с Якудза. Това вече беше нещо и той без колебание предаде информацията на Ватаро Таки.
След две седмици Таки разполагаше с всички маршрути на Харигами за всеки час от денонощието. Оказа се, че любимото му място за хазарт е една невзрачна дупка в предградията на Токио — толкова малка и незначителна, че имаше всички шансове да остане завинаги извън полезрението на Якудза.
— Играе на големи суми — каза Ватаро Таки на поредната си среща с Филип и Мичико. — И непрекъснато губи.
— Какви суми? — полюбопитства Мичико.
Баща й назова цифрата, веждите на Филип учудено се повдигнаха:
— Но откъде разполага с толкова пари?
Ватаро Таки се усмихна.
— Когато открием това, ще открием и лоста, който ще ни отвори вратата на клана Таки, Дос-сан — отвърна той.
Няколко дни по-късно Ед Портър спря Филип на входа на ЦРГ.
— Обядвал ли си, лейтенанте? — попита той.
— Да идем в парка — изгледа го внимателно Филип.
Първите нежни цветове на разцъфналите вишни напояваха въздуха с особения си, възможен единствено в Япония аромат. Под белите облачета тичаха деца паркът ехтеше от весели крясъци.
— Какво имаш да докладваш, Ед?
— Лоши новини, лейтенанте.
Филип се загледа в момченцето пред тях, което дърпаше конците на шарено хвърчило.
— Казвай.
— Е, добре — въздъхна Портър. — Съжалявам, че трябва да го научиш, но Дейвид Търнър е в близки отношения с жена ти, лейтенанте…
Е, в крайна сметка се оказа, че не е Джонас въздъхна вътрешно Филип. Изпита облекчение, примесено с гняв. С изненада откри, че Лилиан все още е част от живота му, никак не му се искаше да се разделят.
— Какви по-точно? — попита на глас той.
Хвърчилото се люшна от вятъра и се издигна нагоре, момченцето майсторски го управляваше между вишневите дръвчета.
— Там е работата, че не мога да ги определя — въздъхна Портър. — По всичко личи, че не става въпрос за някаква интимност или съпружеска изневяра…
— Сигурен ли си? — за пръв път го погледна в очите Филип.
— Разбира се. Срещат се само на публични места — ресторанти, барчета… Най-много обичат Офицерския клуб…