— Ти ми показа, че силата се крие в сърцето ми… И всичко се промени!… Ох, ох!… — долови дълбокото клокочене в гърлото му, усети първите горещи капки дълбоко в себе. — На теб също ти харесва! О, да!
После и двамата потънаха във влудяващите талази на съвършено синхронизираното си облекчение.
Една седмица по-късно Филип и Мичико отново бяха в дома на Ватаро Таки.
— Започнах преговори за купуване на залата за хазарт, която посещава Кенжи Харигами — съобщи им той, видя озадачените им лица и се разсмя: — Признавам, че никак не беше трудно… По-важното е, че Кенжи Харигами има доста дългове към синдиката и отказва да ги изплати. Същевременно продължава да играе с пари в брой. Собствениците се страхуват да го притиснат, разбира се. Знаят, че една негова дума е достатъчна, за да изгубят заведението си — усмивката му се разшири: — На практика бяха изключително доволни от щедрата ми оферта, всички шансове вече са на наша страна и ние трябва да се възползваме от тях.
Три дни след този разговор Кенжи Харигами отново се появи в игралната зала. Всичко си беше както обикновено. Помещението беше опушено и мръсно, около масата за залагане се тълпяха същите небръснати мутри с възпалени очи и лоша миризма. Плочките обръщаше една изключително красива жена, помагаше й някакъв европеец. Харигами никога не ги беше виждал тук, но това нямаше значение. Сега за него най-главното беше да задоволи хазартната страст, която прогаряше душата му. Мислите му бяха насочени единствено към плочките, нищо останало не съществуваше.
Вечерта премина в нощ, после навън започна да се развиделява. Играта следваше нормалния си ход, резултатите също, особено за Кенжи Харигами. Дебелата пачка, с която започна, току-що се стопи напълно. Много от играчите си бяха отишли, край масата висяха само най-отчаяните комарджии.
Кенжи не понасяше мисълта, че плочките се обръщат, а той няма възможност да залага. Бутна напред последните си пари, отново загуби.
Това беше последната ръка. Играчите се надигнаха от местата си и започнаха да напускат заведението. Кенжи Харигами не искаше да си тръгва, но плочките вече бяха подредени в кутиите. С нежелание се надигна от стола, протегна се и се обърна към изхода. До него изведнъж се изправи европеецът.
— Собственикът моли да му отделите една минута — каза на безупречен японски той.
Кенжи прикри изненадата си сравнително добре, но на лицето му все пак се появи леко недоумение. „Дребните риби навсякъде са еднакви, помисли си той. Мислят, че светът им принадлежи.“
— Ако става въпрос за моите дългове, въпросът е уреден — малко троснато отвърна той. — Собствениците знаят, че имам неограничен кредит.
— Заведението е продадено на нов човек, ще трябва да уредите нещата с него — каза европеецът.
— Вие знаете ли с кого… — извика гневно Кенжи, после изведнъж млъкна и лицето му се изкриви от болка: — Но какво правите?! — напразно се опита да се изтръгне от желязната хватка на високия мъж до себе си.
— Тръгвай с мен! — изръмжа заплашително онзи.
— Съветвам ви да изпълните желанието му — обади се женски глас зад него.
Кенжи извъртя глава и видя, че красивата жена е зарязала плочките, в ръката й проблясваше дълга катана.
— Кои сте вие? — прошепна той, очите му бързо се местеха от единия към другия.
— Ние сме новите собственици — отвърна жената.
Филип и Мичико заведоха Кенжи в тясната канцелария, разположена в дъното на сградата. Зад малкото бюро в ъгъла се беше настанил Ватаро Таки, облечен в официален костюм с европейска кройка.
— Добър вечер, Харигами-сан — любезно по-здрави той. — Много се радвам, че приехте тромавата ми покана за разговор — ръцете му се плъзнаха по гладката повърхност на бюрото. — Искате ли чай?
— Какво става тук? — гневно попита Кенжи.
Ватаро Таки пръсна по масата дебела пачка разписки.
— Става въпрос за вашите дългове, Харигами-сан. Страхувам се, че сумата е прекалено голяма. Принуден съм да ви помоля за пълното й изплащане, плюс двадесет и пет процента лихва. Общата цифра е… — той погледна в листа пред себе си и назова сумата. — Моля да се издължите незабавно!
— Глупости! — презрително се изсмя Кенжи. — Нима си въобразявате, че нося толкова пари в себе си? Освен това проиграх всичко, което имах!
— Въпреки това настоявам за незабавно погасяване на дълга! — твърдо рече Ватаро Таки.
Кенжи се приведе напред, юмруците му се стовариха върху бюрото.