— Ако не сте глупак, вие положително не сте в течение на нещата! — заплашително изръмжа той. — Аз съм главен съветник на клана Таки. Якудза! — от тона му беше ясно, че не за пръв път използва тази фраза пред своите кредитори. — В момента моите хора просто не забелязват вонящата ви дупка. Но ако им кажа само една дума, с вас ще бъде свършено. Ще ви изравнят със земята заедно с гадното заведение! — тялото му се изправи, заплахата беше недвусмислена. — На ваше място бих проверявал по-внимателно клиентите си!
— Седнете, Харигами-сан — спокойно отвърна Ватаро.
— Не разбрахте ли какво ще ви се случи, ако…
— Казах ви да седнете!
Филип нанесе къс, но силен ритник в глезена на Кенжи, тялото му рухна като подсечено. Пространството беше толкова малко, че челото му влезе в болезнено съприкосновение с ръба на бюрото. Филип го сграбчи за реверите и го хвърли върху единствения стол за гости.
— А сега чуйте какво е вашето положение — започна все така спокойно Ватаро. — Аз не се страхувам от Якудза, не се страхувам и от клана Таки. А още по-малко се страхувам от вас, Харигами-сан. От моя гледна точка вашето положение е доста тежко. Дължите ми голяма сума пари и аз си я искам обратно. Веднага! Ако не можете да изплатите дълговете си, ще се наложи да прибегнем до друга форма на компенсация. Съществуват няколко възможности. Едната от тях е да ви ликвидирам. Повечето редовни клиенти добре знаят, че ми дължите пари. Ако ви оставя да продължавате в този дух, те несъмнено ще поискат същите привилегии и за себе си. Това аз не мога да допусна, ето защо вашата смърт също е благоприятен изход за мен и моите съдружници…
— Вие сте луд! — извика Кенжи, но по челото му се появиха издайнически капчици пот.
Ватаро Таки не му обърна внимание.
— Искам си парите! — отсече той. — Искам ги веднага, Харигами!
— Вече ви казах, че нямам у себе си! Може ли да изстискате нещо от една суха гъба?
— Тогава ми предложете някаква друга компенсация.
— Например?
— Разкажете ми за слабостите на своя оябун.
Очите на Кенжи щяха да изхвръкнат от орбитите си.
— Сега вече съм убеден, че вие сте луд! — изхърка той. — Ако сторя това, което искате, след няколко часа ще бъда труп!
— Ще ви взема под своята закрила — меко продума Ватаро.
— Срещу Ген Таки? — презрително се изсмя Харигами. — Пълен абсурд! Онези, които са дръзнали да се изправят срещу него, отдавна са при своите прадеди!
— Значи не ми оставяте никакъв избор — сви рамене Ватаро. — Нямате пари да си изплатите дълга, отказвате да го размените срещу исканата от мен информация. Ще се наложи да ви убия.
Главата му леко кимна по посока на Мичико, острието на катаната проблесна и се вдигна високо над Кенжи.
Той рязко се обърна, вратните му прешлени отчетливо пропукаха.
— Вие всички сте луди!
— Мога да ви уверя, че ще изпълня това, което казах — спокойно отвърна Ватаро.
— Виждам — промърмори Кенжи, извади носна кърпичка и попи потта от челото си. Ръката му видимо трепереше. — Дайте ми една минута, трябва да си помисля…
Ватаро кимна и катаната се спусна към пода.
— Е, добре — въздъхна най-сетне Кенжи. — Ще ви донеса парите. Цялата сума, включително грабителската ви лихва. Но за това ще ми трябват два дни…
— Не мога да ви отпусна повече от дванадесет часа — поклати глава Ватаро.
— Двадесет и четири!
— Дванадесет, Харигами!
Кенжи бавно кимна с глава, осъзнал поражението си.
— Добре, ще си получите парите…
Стана и се приготви да си върви.
Ватаро Таки направи необходимата пауза. Искаше този човек да повярва, че е успял да ги измами. Беше сигурен, че Кенжи няма никакво намерение да си плаща дълговете. В момента, в който се прибере в клана, ще издаде заповед за унищожението на игралното заведение заедно със собствениците му.
— Един момент — тихо рече той. — Мисля, че ще бъде твърде наивно от моя страна, ако ви пусна да си идете на честна дума. Това не означава, че се съмнявам във вашата почтеност, Харигами-сан… Но в крайна сметка аз все още не ви познавам…
— Обещавам да си получите парите в рамките на дванадесет часа — погледна го Харигами.
— О, в това изобщо не се съмнявам — усмихна се Ватаро и изчака завръщането на Филип, който безшумно беше напуснал стаята преди минута. Сега с него имаше още един човек. — Защото съм взел необходимите предпазни мерки!