Кенжи рязко се завъртя, очите му щяха да изхвръкнат от орбитите си.
— Хана!
— Точно така — кимна Ватаро Таки. — Дъщеря ви Хана. Ще остане при нас до вашето завръщане.
— Мръсно копеле! — изрева Кенжи, тялото му трепереше от гняв.
— Може — сви рамене Ватаро. — Но аз съм длъжен да взема необходимите мерки. Зная какво щяхте да сторите, ако бях ви пуснал на честна дума… — усмихна се и добави: — Както виждате, Харигами-сан, аз нито съм наивен, нито съм глупак.
Филип и Мичико се заеха с проследяването на Кенжи. В колата той й разказа за разкритията на Ед Портър по отношение на Дейвид Търнър. Стори го не толкова от необходимост, колкото от нуждата да сподели съмненията си.
— Вече съм убеден, че именно Търнър е нашият човек — промърмори в заключение той, очите му не изпускаха колата на Кенжи пред тях. Навън валеше топъл пролетен дъждец, чистачките ритмично потракваха. — Търнър е ликвидирал Силвърс, за да прекрати моите разкрития…
— Може би имаш право — кимна Мичико. — Но трябва да бъдем сигурни, при това час по-скоро… Защото това означава, че Търнър предава секретната ви информация директно в ръцете на Джибан. И те вече знаят, че враговете им в правителствените кръгове не са убити, а просто скрити в няколко апартамента и къщи из Токио…
— Проблемът е „фуро“ — въздъхна Филип. — Нито аз, нито някой от агентите на ЦРГ може да проникне там, без да бъдем забелязани… Търнър веднага ще ни засече. Но ключът към загадката е именно там… Банята е мястото на неговите явки. Трябва да намерим начин за дискретна проверка на редовните посетители.
— Аз мога да направя това — каза Мичико.
— Не — поклати глава Филип. — Опасността е голяма.
Колата на Кенжи отпред забави ход и се долепи до тротоара. Двамата видяха как съветникът изскочи от нея и хлътна във вратата на едно заведение за „пачинко“. То беше от онези, които ползваха протекциите на клана Таки. А това означаваше редовни месечни вноски в полза на гангстерската организация.
Филип и Мичико се спогледаха. Кенжи продължи обиколката си, посещенията му из различни игрални зали методично нарастваха.
— Значи така си набавя парите за комар — поклати глава Филип. — Бръсне жестоко и мами господаря си!
— Ген Таки сигурно ще прояви интерес към подобна дейност — усмихна се Мичико.
— Доколкото познавам баща ти, Ген Таки никога няма да разбере за това — въздъхна Филип. — Той ще използва тази информация, за да привърже Харигами към себе си. Здраво и завинаги!
Запали мотора и насочи колата обратно към комарджийския вертеп. Но мислите му бяха далеч. Търсеше начин за проникване в онази малка японска баня, търсеше начин да разбере с какво се занимава там Дейвид Търнър.
Филип отвори бележката.
„Мили мой, направих това, което искаше. Трябваше да се действа изключително предпазливо, само аз можех да свърша тази работа. Влязох в онова «фуро» и видях с кого се среща Дейвид Търнър. Останах доста изненадана, но мисля, че има и още много загадки. С мен беше и Ед Портър. Надявам се, че когато четеш тази бележка, вече ще сме постигнали успех. Моля те, ела в единадесет при стадиона за сумо.“
Филип погледна часовника си. Минаваше десет. Бележката беше донесена от един от хората на Ватаро. Филип го засипа с въпроси, но човекът не знаеше нищо. Мичико му дала бележката в пет часа следобед и му наредила да я предаде на Филип в десет вечерта.
Качи се в колата и подкара на североизток, към квартала Рьогоку и стадиона за японска борба „сумо“.
Остана на мястото си, пръстите му нервно барабаняха по кормилото. Положението не му харесваше, имаше чувството, че е кукла на конци. Отвори вратата и слезе. Валеше ситен дъждец, наоколо се издигаха огромните дънери на дървото „гингко“, приведените им клони сякаш плачеха.
Какво ли е разкрила Мичико, питаше се той. Защо трябва да се срещат при стадиона за „сумо“?
Наоколо беше пусто, автомобили не се движеха. Закрачи по уличното платно, чувстваше се някак беззащитен. Направи пълен кръг около стадиона, накрая откри една не заключена врата. Надникна през нея и бързо се дръпна назад. В бетонното помещение светеше лампа, но хора не се забелязваха.
Усети ускоряването на пулса си, ужасът се свиваше на топка в гърлото му. Години по-късно си даде сметка, че Мичико беше приела желанието му за проникване в онази сауна като заповед, че тя е била готова да жертва живота си, но да я изпълни.
Пак години по-късно щеше да изкаже на глас фразата, от която щеше да изпита дълбоко чувство на срам: Не съм я молил да го прави! Защото на практика я беше помолил точно това. Съвсем по японски, със заобиколки и подробно описание на обстоятелствата, вероятните изгоди…