Задъхан, Филип предпазливо пристъпи напред, гърдите му се свиха от ужасно предчувствие.
— Господи! — простена той. Въздухът излиташе от устата му с остро свистене, езикът му беше набъбнал и някак странно омекнал. — Господи, боже мой!
Пред него се полюшваше тялото на обесен човек, лицето му беше извърнато встрани и нагоре, подутият език висеше между посинелите устни.
— Мичико! — отчаяно изкрещя Филип. Отвърна му мрачно ехо, сякаш смъртта недоволстваше от нарушеното си спокойствие.
После някъде отдалеч се обади странен, сякаш задгробен глас:
— Тук съм, Филип-сан…
С вик на огромно облекчение Филип пристъпи напред и завъртя тялото. Още когато го докосна, разбра, че то принадлежи на мъж, в следващата секунда позна и подутото окървавено лице. Ед Портър.
Отскочи назад и се огледа. Фигурата на Мичико тъмнееше до стената, китките и глезените й бяха стегнати с тънък, но здрав кабел. Очевидно беше правила опити да се освободи, кожата й беше разкъсана и окървавена, синкаво лилава и подута около жицата.
— Мичико! — извика той и взе главата й в ръце. — Благодаря на Бога, че си жива! — от очите му рукнаха сълзи на облекчение, устните му целуваха страните й — влажни и солени…
Главата й леко помръдна, от устата й се изтръгна болезнен вик.
— Мичико! Какво ти е?
Тя не беше в състояние да отговори, главата й се тресеше, лицето й беше обляно в кръв. Филип имаше чувството, че ще полудее, пръстите му трескаво се заеха да я бършат.
— Мила моя, какво са ти сторили? — въпросът му увисна във въздуха, истината се стовари върху съзнанието му със смразяваща сила. Изведнъж си спомни легендата за Мегами Кицуне, богинята — лисица, за опасенията на Мичико, че ще бъде наказана за грешната си любов към него.
— Нищо — прошепна тя. — Нищо… — главата й безсилно се люшна към гърдите му, от гърлото й се изтръгна отчаяно, по детски безпомощно стенание: — О, Филип-сан! Те отнеха зрението ми, аз съм сляпа!
— Благодарение на информацията, получена от Мичико, аз разбрах кой всъщност е Дейвид Търнър — каза Ватаро.
— Но Мичико…
— Не желая да говорим за нея! — прекъсна го с повелителен тон Ватаро Таки и допълни чашките с чай. Седяха на малка масичка в една обикновена токийска чайна, от инцидента на стадиона за „сумо“ бяха изтекли двадесет и четири часа. Филип беше закарал Мичико при баща й и оттогава насам не беше чувал нищо за нея.
— Добре ли е тя? — настойчиво попита той.
Очите на Ватаро Таки бяха заковани в миниатюрните зелени листенца, които плуваха в чашата пред него.
— Не — въздъхна след продължително мълчание бащата. — Не е добре — забелязал тревогата в очите на Филип, той побърза да добави: — Раните й ще зараснат, в това отношение няма за какво да се безпокоите…
— Но зрението… — задавено рече Филип.
— Зрението си тя изгуби завинаги, Дос-сан — твърдо каза Ватаро. — И ние трябва да се примирим с този факт.
— Аз съм виновен! — простена Филип. — Заради мен Мичико отиде в онова „фуро“, заради мен беше и на стадиона за „сумо“!
— Нещата вече не могат да се променят, вярвам, че съзнавате това — отговори Ватаро Таки.
Филип мрачно кимна с глава.
— Да поговорим за Дейвид Търнър — продължи по-възрастният мъж. — Оказа се, че вашите подозрения към него са напълно основателни.
— Кой всъщност е той? — прошепна Филип.
— Името му е Евгений Карск, полковник от съветското НКВД. В онова „фуро“ е осъществявал тайните си срещи с един от аташетата в съветското посолство. По всичко личи, че Карск е преминал курс по специална подготовка в Русия и на пръв поглед е точно толкова американец, колкото и вие самият, Дос-сан…
— Господи Исусе! — изстена Филип. — Значи ние с Портър сме били прави! Търнър-Карск през цялото време е бил агент на Джибан! Именно той ми е подхвърлил фалшивите улики срещу полковник Силвърс!
— Той е разбрал, че вие ставате подозрителен по отношение на информацията, която Джибан е подхвърляла на ЦРГ, и е взел съответните мерки — кимна Ватаро Таки. — Признавам, че се е справил отлично.
— Силвърс е бил убит, преди да опровергае фалшивите обвинения — въздъхна Филип, разбрал едва сега как са се развивали събитията. Генерал Хадли беше споделил неговите съмнения с двама души от личния състав на ЦРГ. Единият беше Джонас, а другият — Търнър. Това беше станало в нощта преди убийството, Търнър е имал достатъчно време да осъзнае какво ще се случи и да предприеме ответните си действия.